top of page

ТЕРМИНОЛОГИЯ НА КАРСТА

 

А

 

АБРАЗИЯ - процес на разрушаване или подкопаване от вълните на

бреговете на водоем - море или езеро, при който се образуват

предимно ниши, къси пещери, самотници /отделени от общата

маса скали/ и др. Процесът се извършва и в некарстообразуващи

скали.

 

АВТОХТОННИ НАСЛАГИ - наслаги, образувани на място /в случая -

в карста/, получени при разрушаване на основната скала /глина,

гравитачни блокове, чакъл от механично /мразово и др./

изветряне, пясък от примеси в скалата, доломитно брашно,

пещерни образувания.

 

АГРЕСИВНА ВОДА - вода, съдържаца известно количество

свободна/агресивна/ въглена или друга киселина. В такъв случай

агресивната киселина влиза в реакция с калциевия карбонат на

скалата /СаСО3/, като го превръща в лекоразтворим

хидрокарбонат на калция /НСО3/, пренася го по подземния /или на

повърхността/ път до момента, когато равновесието вода-киселина

бъде възстановено. Тогава настъпва отлагане на калциевия

карбонат.

 

АГРЕСИВНА ВЪГЛЕНА КИСЕЛИНА - количеството свободна /

несвързана/ въглена киселина, намираща се в даден момент в

дадена водна среда, под чието въздействие се извършва

разтварянето на калциевия карбонат, превръщайки го в калциев

хидрокарбонат.

 

АКТИВНОСТ НА КАРСТА - относителната скорост на карстовия

процес. Може да се изрази с формулата А=М/V*100, където М е

обем на разтворената скала, изнесена от подземните води вън от

карстовия район, V е общия обем на окарстяващата се скала.

Показателят се изразява в % примерно за 1000г.

 

АЛОХТОННИ НАСЛАГИ - наслаги, образувани на повърхността и

внесени по различен начин под земята /за карста!/ - чрез

подземните потоци, чрез вятъра, гравитачно, чрез хора и животни:

чакъл, пясък, земя /пръст/, тиня, скални парчета, органични

материали, гуано и пр.

 

АЛУВИАЛЕН ВЪРТОП - виж "въртоп"

 

АНЕМОЛИТ - от гр."анемос" /вятър/ и "литос" /камък/. Пещерни

образувания, предимно от сталактити, изкривени преди всичко

поради силни въздушни течения, изместващи водните капки.

Причините за изкривяването могат да бъдат и съвсем други.

Пример за истински анемолити - "Свирчовица" в Карлуково по

свода на предната част на пещерата.

 

АНОМАЛНИ ОБРАЗУВАНИЯ - пещерни образувания, изкривени по

различни причини - изместване на водиата капка, неправилна

кристализация, запушване на проходящия канал и пр. Виж

"коралити", "хеликтити", "анемолити" и др.

 

АНТОДИТ - образувания "цветя". Съществуват две определения :

1/ обикновено с цевичен сталактит,чиито връх периодично остава

потопен в малко синтрово езеро с непостоянно ниво. На върха се

отлага noвече калциево вещество. Когато кристализацията е

обилна, с по-едри кристали, се образуват удебелявания, подобни

на цъфнала роза, анемония, плод и пр. 2/ разцепени и извити в

страни от един център, обикновено мономинерални влакнести

агрегати. В пещерите най-често това са "гипсовите цветя".

 

АНТРОПОСПЕЛЕОЛОГИЯ - сравнително рядко употребяван термин

за клон от спелеологията, който изучава връзките и живота на

древния човек в пещерите.

 

АНТРОПОСПЕЛЕОНИМ - име на пещера, свързано с име на лице /

лица/, владяло, временно пребивавало или живяло в същата

пещера. /"Банковица" в с.Карлуково - по името на лицето Банко,

което преди много години е паднало в пропастта.

 

АРАГОНИТ - една от полиморфните модификации на калциевия

карбонат, кристализираща в ромбична сингония. Химически

еднакъв с калцита. В пещерите образува иглести и дъсковидни

кристали, сферолити и сферолитови кори, както и агрегати от типа

на пещерното мляко /виж/. За разлика oт калците /вж/ има ясна

цепителност в една посока, успоредна на удължението на

кристала. Твърдост 3,5-4. В чпст бромоформ потъва, докато

калцита изплува. Напоен с реактива на Файгел /виж/ почернява

след време от няколко секунди до 5 минути, докато калцита не се

променя и след 10 минути. Образува се при бързо кристализация

на разтворите, както и при наличието на примеси от стронций,

магнезий, барий в олово. Среща се предимно в пещери,

формирани в карбонатни скали с повишено съдържание на

магнезий /доломити и др./.

 

АРАГОНИТОВА ПЕЩЕРА - пещера, вторичните образувания в която

са преднмно от минерала арагонит /виж/- /примерно "Охтинска

арагонитова пещера" в Словакия/.

 

АРИДЕН КАРСТ - карст на територия, характеризираща се със сух

горещ климат, където изпарението от воднато повърхност

съществено превяшава валежите. Напълно или частично

фосилизиран облик к временно действуваща в дълбочина по

пукнатини вода.

 

АРКА - виж "скален мост"

 

АРТЕФАКТ - къс oт предисторическо оръдие на труда или оръжие,

изработено от камък, кост или глина.

 

АЯЗМО - турско народно название за извор, водата на който

обикновено се смята за лековита. Може да се отнася и за

некарстов извор.

 

Б

 

БАРАБАН - предимно стенно вторично пещерно образувание,

напречно или с известен наклон към стената, с формата на щит /

виж/ или тепсия, но с повече образувания /висулки/ по ръбната и

долна част за разлика от плоския и почти лишен от образувания

щит.

 

БЕЗ0TT0ЧHO ЕЗЕРО - негативна форма под земята, по пещерния

под, която се пълни с вода, капеща от свода или струеща по

стените или попълващо се само от поройни води, без да се оттича

видимо по речно легло. Нивото е непостоянно.

 

БЕРГМИЛХ - вж. пещерно мляко

 

БИГОР - от бяла до тъмно кафява шуплива варовита маса,

получена при отлагането на калциев карбонат на местата на

извирането на подземни потоци върху влаголюбиви растения,

шума и др. материали. Част от органичните материали изгнива,

при което се получават шупли с разнообразна форма.

 

БИГОРНА ПЕЩЕРА - пещера, образувана в бигорни отложения.

Пещерите в такава скала са малки, плитки, нишообразни или

стаичкообразни.

 

БИОГЕННА КОРОЗИЯ - процес на разтварянето па скелите под

влиянието на киселините, излъчвани от растенията /водорасли,

мъхове, корени и пр./ или при разлагане на органични вещества.

 

БИОСПЕЛЕОЛОГИЯ /БИОСПЕОЛОГИЯ по Е.Раковица/- наука за

рецентната /сегашна/ фауна и флора на пещернто.

 

БИФУРКАЦИЯ - явление, при което една подземна река се разделя

на две или повече части и по този начин може да извира в

различни карстови извори, често доста отдалечени един от друг.

 

БЛАТО /КАРСТОВО/- в негативната част на един вьртоп или валог

глинестите и др. материали могат да запушат тесните, проводящи

в дълбочина канали така, че валежната или грунтова вода да

запълни тази форма, при което се образува блато. Биват

постоянни и периодични.

 

БЛОК- автохтонна част от свода на пащерата, паднала на нейния

под. Обикновено с по-големи paзмери от 50см.

 

БОЗКИ - народно название за сферични /луковични/ сталактити.

 

БОКСИТ - представлява смес от алуминиеви хидроокиси с

жълточервен до тъмночервен цвят. Получава се при химическото

разтваряне на варовиците в условията на топьл и влажен климат.

Служи за показател при палеоклиматични сравнения. Някои

хидроокиси - диаспор, гибсит, бьомит.

 

БРАДАВИЧЕН СТАЛАКТИТ - вж. коралит.

 

БРАКИЧНА ВОДА - вж. бракичен извор.

 

БРАКИЧЕН ИЗВОР - подморски солен карстов извор, обикновено

недалече от морскпя бряг, където прясната карстова вода се

смесва с морска и под налягане достига до морската повърхност.

 

БРАХИКЛАЗА - Kъca пукнатина, която пресича само един слой от

седиментните скали /Милоевич 1938г/.

 

БРЕГОВИ /ЯМКОВИ/ КАРИ - негативни форми, неправилно

окръглени, с големината на напръстник до котлообразни /50-60см

и повече/, получени благодарение на корозионното въздействие

на солената морска вода и на прибоя.

 

В

 

"V"- ОБРАЗЕН СТАЛАГМИТ - виж "сдвоен сталагмит".

 

ВАЛОГ /увела, узал, долина/ - голяма негативна форма в карста,

получено предимно от въздействието на корозията вьрху големи

пукнатини в карстообразуващата скала, успоредни или

кръстосващи се. Поне един от диаметрите на отвора е по-голям от

дълбочината. Понякога има изключения. По принцип е по-голяма

от въртоп и по-малка от карстово поле или полусляпа долина.

 

ВАРОВИК - седиментна скала, изградена предимно от калциев

карбонат с белезникав до тъмносив и черен цвят. В зависимост от

процента примес на магнезий се дели и на доломитизиран

варовик, варовит доломит и доломит.

 

ВАРОВИКОВ ТУФ - порьозна варовита скала с микрозърнеста

структура и понижено обемно тегло,съставена от финокристални

преплетени калцитнн дендрити /виж/. В пещерите изгражда т.нар.

туфови образувания /виж/.

 

ВИСОКОПЛАНИНСКИ KАPCT - карст във високите части на

планините, често над горската граница. Характерен е със снежно-

речен режим на окарстяването /у нас - северозападен Пирин,

Централен Балкан, Централни Родопи/.

 

ВИСУЛКА /ВИСУЛИЦА/ - народно название на сталактит.

 

ВКАМЕНЕН ВОДОПАД - /каскаден сталагмит, прагообразен

сталагмит/- покрити с калциев карбонат, вълнообразно или

стъпаловидно части от пещерна стена или праг /прагове/.

 

ВОДНА ПЕЩЕРА - пещера, през цялата или част от която постоянно

или периодично тече поток или река.

 

ВОДНА ПРОПАСТ - пропаст, в която през понорния й вход или от

някоя странична галерия навлиза в дълбочина периодично или

постоянно вода.

 

ВОКЛЮЗ /ВОКЛЮЗЕН ИЗВОР/ - голям сифонен извор. По примера

на френския карстов извор Воклюз, от който извира р.Сорге с

дебит от 4-120 куб.м вода.

 

ВРЕЛО - народно название за карстов мзвор. На места се отнася

caмо за постоянно действуващи карстови извори, на други-зa

периодични и преливни, понякога и за пулсиращи.

 

ВРЕМЕНЕН КАРСТОВ ИЗВОР - карстов извор, който има извираща

вода само след валежи или стопяване на снежни маси. Дели се на:

преливен /при определено количество вода/, еставела /при високи

води е преливен, а при ниски - понор/ и експлозивен - внезапен,

при редки случаи и неочаквано.

 

ВРЕМЕНЕН ПРЕЛИВЕН КАРСТОВ ИЗВОР - действува като нзвор само

при определено количество вода над нормалното състояние на

водите в района.

 

ВТОРИЧНИ ОБРАЗУВАНИЯ - всички минерални образувания в

пещерите, отложени след образуването й, чийто произход е

свързан с разтваряне и вторично отлагане на скалообразуващите

минерали.

 

ВЪБЕЛ - виж "върпина".

 

ВЪПА - виж "върпина" /употребява се и "вапа"/.

 

ВЪРКАН - влашко народно нязвание за периодичен понор на

валежни води, които се"въртят" преди да преминат през тесния

отвор в дълбочина /у нас "Вьркан"-тя "Пеещата" или "Музикалната

пещера" при с.Цар Петрово, Видинско/.

 

ВЪРПИНА - народно название за въртоп в Средна Стара планина и

Деветашкото плато. 0ще: въпа,вапа, зибел.

 

ВЪРТАШКИ /ВРАТАНКИ/ - народно название за сравнително малки,

добре обрасли с трева въртопчета /Западна България - Понор

планина/.

 

ВЪРТОЛ /ВЪРТОЛНЯ, ВЪРПОЛИНА/- народно название за въртоп,

който е и периодичен понор /с.Лесковсц, Монтанско/. "Въртел" се

среща и в Родопите.

 

ВЪРТОП - негативна форма в карста, с диаметър от няколко до

няколко десетки метра, понякога добре затворена и обрасла с

влаголюбива растителност, понякога с продължение в дълбочина -

от тесни канали до пещери и пропасти. Според формата - плосък,

коритообразен, фуниеобразен, котелообразен. Генетично:

корозионен, корозионно-ерозионен, суфозионен, пропаден /

провален/. В словенската терминология : долина, ударение на "и".

 

ВУЛКАНОКАРСТ - вж.Лавов карст.

 

ВХОД - Очертанията на началото на една пещера или пропаст в

скалната маса.

 

ВЯТЪРНА ПЕЩЕРА /ВЯТЪРНИЧАВА, ВЯТЪРНИЦА, ВЕТРЕНИЦА/ -

народно название за продухваема пещера /с два или повече

отвори-входове/, през които постоянно или периодично /според

климатичните или метеоусловия/ преминава въздушно течение.

 

Г

 

ГАЗОВА ПЕЩЕРА - климастатична пещара с повишена

концентрация на някакъв газ /обикновено CO2/ във въздуха. У нас

- в Карлуково такива са "Белите езера" и др, в Странджа има три

установени. В чужбина - "Сбрашовската apагонитова пещера",

в ЧССР, "Кучешката" в Италия и др.

 

ГАЛЕРИЯ - широк и проходим за човека ходник в пещера.

 

ГЕЙЗЕРОВИ СТАЛАГМИТИ И СТЕННИ СТАЛАКТИТИ - термокарстови

образувания по пода и стените, образувани от топли възходящи

водни потоци в пещери в карстови местности, намиращи се близо

до контактни зони с минерални води. Най-характерна в Европа е

"Сбрашовскета арагонитова пещера" в ЧССР.

 

ГЕОГРАФИЯ НА КAPCTA - дял от географията, който изучава

физикогеографските особености на карста с цел неговото

разпространение и неговото по-голямо използуване в интерес на

хората и икономиката на съответната страна.

 

ГИПС - от прозрачно бял до тъмен минерал, състоящ се от калциев

хидросулфат /CаSO4.2Н2О/ или анхидрит - безводен СаSО4.

Монокристалите често са с иглеста структура, срещат се и т.нар.

"гипсови друзи" като красиви букети от едри кристали. В немската

литература най-чистия кристален гипс се нарича "маринно

стъкло". Образува и скалата гипс, имаща значително по-малко

paзпространение, отколкото варовика и доломита. Много по-лесно

разтворим, в него се образуват големи пещери /пример

"Оптимистческая" в СССР - 230км/.

 

ГИПСОВ КАРСТ - карст, възникнал в гипсови и анхидритни скали.

Развива се по-бързо. Има същите явления както в другите

карбонатни скали.

 

ГЛАВНА ГАЛЕРИЯ - тази част от пещерата, към която гравитират

всички останали по-малки, по-къси и по-ниски галерии. Не във

всички пещери може да се определи отведнаж главната галерия,

често това е невъзможно, особено в лабиринтните пещери.

 

ГЛАМА - народно название за шилест или клюнообразен връх /или

хълм/, остатък от Белоградчишката актиклинала /Северозападна

Бьлгария/. Може да се отнася и до некарстов връх /пак там/.

 

ГЛАЦИОКАРСТ - карст, възникнал или възникващ във

високопланински масив под влиянието на ледници. У нас е част от

карста в Северозападен Пирин - Каменитица, Баюви дупки, Казана

и др./.

 

ГЛИНЕНА ПИРАМИДА - при капането на множество близко

разположени капки от свода в егутачни ямки /виж/, между

последните възникват и високо издигнати глинени пирамиди или

конуси. Най-характерни у нас cа в пещ.Магура.

 

ГЛИНЕНИ ЙЕРОГЛИФИ - виж "леопардова кожа".

 

ГЛИНЕСТО-ВАРОВИТИ СТАЛАКТИТИ - редки в нашите пещери. В

пещерата "Водопада" край с.Крушуна, Ловешко са се образували

върху част от свода срещу малки водопади шупливи глинесто-

варовити сталактити - рожби на водните пръски, които освен с

калциев карбонат са били наситени и с голямо количество глина.

По структура приличат на бигор. Освен това в редовните

сталактити много често присъствува глина и в по-голямо

количество.

 

ГОЛ КАРСТ - карст в оголена, лишена от почвена покривка скална

маса. У нас - една част от платовидните пространства на Понор

планина, край Карлуково и др.

 

ГРОЗДОВИДЕН СТАЛАГМИТ - виж "коралит".

 

ГУАНО - струпване на екскременти на прилепи и понякога на

гълъби, хайдушки гарги, нощни птици и др. В някои пещери

достига до няколко метра дебелина /в "Троевратица" в Карлуково -

около 6-7м. Като продукт от взаимодействието на гуаното с

вместващите го вложения - наслаги, основна скала, вторични

образувания - са известни около 40 минерола, главно фосфати и

нитрати, оформящи обиквовено агрегати от типа на пещерното

мляко /виж/, много от които се редки и слабо изучени. При големи

количества има стопанско значение като суровина на фосфати и

нитрати.

 

ГУАНОБИОНТ - троглобионти и троглофили, живеещи изключително

в гуанова среда - някои безкрили, стоножки, бръмбари и други.

 

ГУАНОФИЛ - организми, предпочитащи да живеят сред прилепното

гуано, където търсят жертвите си или се хранят с него.

 

ГУБИЛИЩЕ - пукнатина или отвор близо до речното легло, кьдето

се губи цялата или част от водата но реката. Идентично с понор /

виж/. Някои автори приемат губилището като постоянно, а понора

като периодично поглъщащи

 

ГЪЛЪБАРНИК - народно название за пещера или пропаст, по

 

стените по която гнездят гълъби.

 

Д

 

ДЕКАЛЦИФИКАЦИЯ - излужването /отнемането / на калциевия

карбонат от скалите и седиментите. Представлява важен фактор и

при суфозионните процеси.

 

ДЕНДРИТ - в минералогията - непълностепенен кристал, в който за

разлика от скелетните крисгали, изграждащите го части са

разориентирани и никога не може да придобие пълностепенна

форма. В пещерите изгражда туфовите образувания. Да но се

бьрка с "коралит" /виж/ и "скелетен кристал" /виж/.

 

ДЕНИВЕЛАЦИЯ НА ПЕЩЕРА - разликата от нулевата точка на пода

при входа на пещерата до най-ниската /-метри/ или до най-

високата /+метри/ точка на най-отдалечената или друга точка в

метри.

 

ДЕНИВЕЛАЦИЯ НА ПРОПАСТ - рзликата от най-високата точка на

отвора до най-ниската част на пропастта или пропастната пещера

в минус метри.

 

ДЕСКВАМАЦИЯ - /олющване, отлюпвапе/ - при стари образувания

или при образувания, които периодично се покриват с лед,

външните им части се олющват /отлюпват/ във вид на плочи /

кори/, поради разликата в съдържанието на олага и температура.

Явлението може да се породи н без наличието на лед, поради

други сходни причини.

 

ДИАКЛАЗА - пукнатина, пресичаща повече слоеве от седиментната

серия, напречно на утаяването, в резултат на посочен

тангенциален натиск без взаимно преместване на слоевете.

 

ДИАСТРОМА - пукнатина на отделянето, преминаваща повече или

по-малко паралелно на наслояването.

 

ДИНАРСКИ КАРСТ - карст в Динарските планини в Югославия /

Словения/, характерен с надльжно разположени валози и обширни

карстови полета, силно повърхностно окарстяване, големи пещери

и дълбоки пропасти.

 

ДОЛИНА - словенско название и понятие за въртоп. У нас не се

употребява за да не се бърка с орографското понятие "долина".

Произнася се твърдо на "и".

 

ДОЛОМИТ - минерален агрегат с химическа формула СаМgС03,

2,кристализирана тригонална сингония /ромбоедри/. Общо

съдържание калциев окис, магнизиев окис, въгледвуокис или

калциев карбонат и магнезиев карбонат. Цвят от светъл до чер.

Съставена от калциево-магнезиев карбонат скала с известни

примеси от гипс, анхидрит, каменна сол. Като утаечна скала е по-

рядка ат варовиците, но е тясно свързана с тях. Образувана

предимно в морета с лагунен характер, лимани, изолирани морета,

големи езера и то предимно във вода с понижена или повишена

соленост.

 

ДРУЗА - минерален агрегат, в който индивидите порастват върху

обща подложа и в резултат на особеностите са ориентирани

приблизително перпендикулярно на подложката. Друзите се

образуват в карста предимно от калцит, доломит, арагонит, гипс и

др с малки празнини между пластовете или в малки кръгли кухини.

 

ДУПКА - народно название, отнасящо се еднакво за пещера или

пропаст.

 

ДУШНИК - пещера, наситена с влага във въздуха. Влизайки през

входа, тя сьздава инверсионна мъгла, разстилаща се наоколо.

Често привходните части представляват широки зали с малък вход,

където влагата се задържа /"Душника" с.Искрсц, "Дунанмъ маара"

- "Мъгливата" в Котелския балкан и пр./.

 

ДЯВОЛСКА ВОДЕНИЦА - народно название за: 1/ скрит зад тясна

пукнатина еворзионен котел, в който падащи от праг води въртят

шумно кръгъл каменен материал /в миналото - "Дяволската

воденица" край с.Кунино/. 2/ Подморски карстов, над който водите

на морската повърхност се въртят, образувайки особени и опасни

течения н водовъртежи.

 

ДЯВОЛСКИ МОСТ - виж "скален мост".

 

ДЪЛБОК КАРСТ - карст, развит на голяма дълбочина в

 

карбонатните скали /npимер - Добруджа/.

 

Е

 

ЕВАКУАЦИЯ - в буквален смисъл - изнасяне. Пространството, което

 

е отнесено при окарстяването от карбонатния масив. В

 

българската спелеологвя се употребява рядко.

 

ЕВОРЗИОНЕН КАНАЛ - пещерна галерия с неголям, окръглен

 

напречсм профил, получена в резултат на въздействието на

 

течзщата вода под налягане. При обработването му вземат участие

 

ерозия и корозия.

 

ЕВОРЗИОНЕН КОТЕЛ - виж "мармит".

 

ЕВОРЗИОННО КУБЕ - може да се приеме,че негативната форма,

 

подобно на окрърглен котел или кубе е сводов мармит /виж/.

 

Образува се на места на кръстоски на пукнатини при ниски /тесни/

 

или сифонни части по хода на галериите. Освен корозията и

 

ерозията тук играе ролята на разрушител и вакуумът, който се

 

получава при налягането на водната маса, обхванала и

 

определено количество въздух, излизащ често с гръм заедно с

 

водата след сифона.

 

ЕВОРЗИЯ - процес на въздействие на течаща вода под налягане в

 

пещерни капали - корозионно и ерозионно. Друго понятие е

 

"ефорацня" /рядко/.

 

ЕГУТАЦИЯ - процес, при който капещата вода от пещерния свод

 

издълбава механично ямки /вдлъбнатини/ с неголеми размери в

 

пещерните наслаги, благодарение на силата на падането.

 

ЕГУТАЧНА ЯМКА - негативна форма в пещерните наслаги, получена

 

по механичен път от силата на падащи от свода водни капки.

 

ЕЗЕРЕН ПОНОР - обикновено тясна пукнатина /пукнатини/,

 

намираща се по дъното на карстово езеро /блато/ и може да бъде

 

периодично запушен с материали, недопускащи изтичането на

 

водата.

 

ЕКЗОКАРСТ /повърхностен карст/ - съвкупност от всички първични

 

карстови прояви вьрху части от земната повърхност.

 

ЕКСПЛОЗИВЕН КАРСТОВ ИЗВОР - рядко явление в карста, когато в

 

следствие на проливни дъждове се появи с "експлозия" временен

 

преливен карстов извор на неочаквано място. Сведение за такова

 

явление в миналото имаме за Белогродчишко.

 

ЕКСЦЕНТРИЦИ - виж "хеликтити".

 

ЕНДОКАРСТ /подземен карст/ - съвкупност от всички първични

 

подземни форми в корста.

 

ЕРКЮПРИЯ - турско народно название за скален мост /виж/.

 

ЕРОЗИОННА ПЕЩЕРА - пещера, образувана предимно от

 

ерозионното въздействие на течаща вода /по механичен път/.

 

ЕРОЗИЯ /В КАРСТА/ - процесът на механичното разрушение на

 

карстообразуващите скали.

 

ЕСТАВЕЛА /гр./ - пукнатина, която при високо ниво на водите /или

 

при други спацифични условия/ действува като извор, а при ниско

 

ниво - като понор. Еставелата може да бъде и морски извор-понор.

 

ЕТАЖНА ПЕЩЕРА - пещера, чиито галерии и канали не се намират

 

на едно ниво спряно хоризонта, а отстоят на известни разстояния

 

една над или под друга, успоредни или кръстосващи се под

 

различен ъгъл.

 

ЕФОРАЦИЯ - ерозия под налягане /виж "еворзия"/.

 

Ж

 

ЖДРЕЛО - народно название за каньон. Тясна долина с високи

 

стени в карстовите местности. Обикновено по дъното тече река.

 

По-рядко - в некарбонатни скали.

ЖИВА ВОДА - народно название за пулсиращ извор.

 

З

 

ЗАВЕСА - продълговато, тънко, често силно "накъдрено" вторично

 

оброзувание в пещерите, обикновено разположено и възникнало

 

поради бавно стичане на вода по наклонени стени или свод.

 

Зъбците по краищата на някои завеси са получили пещерняшкото

 

название "петльов гребен" /виж/. Препоръчва се да се избягва

 

френската чуждица за завеса " драперия" като неблагозвучна.

 

ЗАЛА /пещерна; умалително - заличка/- голямо разширение в

 

пещера - ширина, височина и дължина от няколко метра до

 

няколко десетки и стотици метри. Обикновено се намира на

 

мястото на събиране на няколко галерии или е образувана чрез

 

пропадане на сводови части или получена чрез еворзия при

 

наличието на големи потоци. Някои учени смятат, че в големите

 

зали определена роля е играла корозията на смесването на

 

различни води /"смесенс корозия", виж/.

 

ЗАОБЛЕНИ КАРИ - успоредни, заоблени карни ребра с овален

 

профил, образувани върxy повече или по-малко наклонени

 

пластове, най-вече вьрху ненарушена слоистост.

 

ЗАЩИТА НА ПЕЩЕРИТЕ - юридическо-административно положение,

 

свързано сьс Закона за защита на природата, което има за цел да

 

защити определени подземни обекти, характерни с особена

 

природна красота или важно научно значение. Съгласно ЗЗП у нас

 

всички пещери са защитени, а 51 (264 до днес - бел.Хинко) са

 

обавени за такива със специални разпоредби или заповеди на

 

Министерството на горите. 17 български пещери са обявени за

 

"национални обекти".

 

ЗВЪНЛИВА ПЕЩЕРА /ПРОПАСТ/ - виж "спелеофононим".

 

ЗЕЛЕН КАРСТ - карст под горска и почвена покривка.

 

ЗОНИ ХИДРОДИНАМИЧНИ В КАРСТА /отчасти по Максимович 1965-

 

8г./:

 

ЗОНА НА АЕРАЦИЯ - горните слоеве от земната кора в карста,

 

между земната повърхност и повърхността на подземните води,

 

където се формират временни водоносни пластове и грунтова вода

 

в пори, пукнатини и тесни канали.

 

ЗОНА НА ПОВИШЕНА ЦИРКУЛАЦИЯ - зона в карста, където водата

 

тече по повърхността на карстовия масив и образува

 

повърхнностни карстови форми.

 

ЗОНА НА ВЕРТИКАЛНА ЦИРКУЛАЦИЯ - зона, в която става

 

придвижването на повърхностно течащите води в дълбочина.

 

Подводна - на висящите води, т.е. такива, които се "подпират" от

 

водонепропускливи пластове в цялата окарстена маса. Изворите

 

на тази зона са малки по дебит.

 

ЗОНА НА ПРЕХОДНА ЦИРКУЛАЦИЯ -зона на редуване на вертикална

 

и хоризонтална циркулация в зависимост от сезонните колебания

 

на карстовото водно ниво - при повишаване на последното има

 

хоризонтална циркулация, при понижавано - вертикална.

 

ЗОНА НА ХОРИЗОНТАЛНА ЦИРКУЛАЦИЯ - зона на свободния отток

 

на безнапорни води към местния ерозионен базис или към

 

краищата на масива.

 

ЗОНА НА СИФОННА ЦИРКУЛАЦИЯ - зона на движение на напорни

 

течащи води, които имат посока от водоразделителните

 

пространства към канали под речните легла с подзона -

 

поддолинно.

 

ЗОНА НА ДЪЛБОЧИННА ЦИРКУЛАЦИЯ - зона в голяма дълбочина на

 

карстовия масив, дьлбоко под долините и под местния ерозионен

 

базис, където се нзвършва дълбочинно окарстяване.

 

И

 

ИВЕРКИ - народпо название за котлообразни карни вдлъбнатини,

 

които при дъжд се пълнят с вода. Терминът е въведен от Жеко

 

Радео /1915г/ - западна България.

 

ИВИЧЕСТИ КАРИ - виж "струйни кари".

 

ИЗВОР ПУЛСИРАЩ - /"жива вода"/ - извор на карстова вода чрез

 

сифонна система, при която събиращото се количество вода във

 

вътрешното "коляно" на каменния сифон при определено въздушно

 

налягане излиза на равни или неравни интервали, предшествувани

 

от състояние на покой /"Живата вода", Боснек/.

 

ИЗВОР /КАРСТОВ/ - периодичен или постоянен излаз на

 

повърхността на карстови подземни води в карстовия масив или

 

граничен - на местата, където карстовня масив контактува с други,

 

непропускливи скали.

 

ИЗХОД /НА ПЕЩЕРА/ - обикновено се приема при дву- или повече

 

входни наклонени пещери по-високо стоящият отвор за вход, а по-

 

нискостоящият - за изход.

 

ИМАНЯР - лице, което незаконно, безразборно и безотговорно

 

прави разкопки както на повърхността на земята, така и в

 

пещерите с цел да търси заровени пари и други предмети.

 

Иманярството се преследва от закона и е вредно както за

 

находките, които евентуално се откриват, така и за самото лице,

 

което копае, тъй като то губи трудови дни без полза за никого.

 

ИНКРУСТАЦИОННА ПОЛИЦА - покрити с калцитна кора предимно

 

акумулационни материали /пясък, чакъл - речен или от мразово

 

изветряне/ или скална площадка, ребро и пр., под които водния

 

поток е отнесъл вторично своите собствени наслаги, а споените с

 

карбонатно вещество са останали да висят над пода, на върха на

 

сталактит, колона, сталагмит. Кората може да бъде не само

 

калцитна.

 

Й

 

К

 

КАВЕРНА - nyкнатина или канал в карстообразуващата скала,

 

много често без видими излази на повърхността. Употребяво се

 

предимно в геоложката литература.

 

КАВИТАЦИЯ - виж "ерозия".

 

КАЛЦИТ - една от полиморфните модификации но калциевия

 

карбонат /СаС03/, кристализираща в тригонална сингония,

 

химически еднакъв с арагонита. Обикновено с неголеми примеси

 

от магнезий, желязо, манган и др. Химически чистия калцит се

 

състои ст 50% СаО и 44% С02. Твърдост 3, относително тегло 2.6-

 

2.8. Разновидности: обикновен, исландски двоеломен, влакнест,

 

зърнест, оолитов, синтър, бигор, антраконит /чер от битумни

 

вещества/и др. Калцитът има над 600 прости форми.

 

КАЛЦИТНА КОРИЦА - виж "юфка".

 

КАЛЦИФИКАЦИЯ - покриване с СаС03 на животински или

 

растителни остатъци по пещерния под, което води до тяхното

 

вкаменяване.

 

КАМБАНОВИДНА ПРОПАСТ - техническо понятие за кладенец /

 

естествен/, започващ от повърхността или под земята с формата

 

на камбана. Когато започва от повърхността, особено във високата

 

планина, обикновено е ледница.

 

КАМЕННА ЛИЛИЯ - стърчащо образувание с формата или подобно

 

на водна лилия, намиращо се в синтровите езера. Расте отначало

 

като сталагмит в плитко езеро, заедпо с неговата синтрова

 

преграда. При издигането но синтровата преграда и установявоне

 

на едно колебаещо се ниво, около върха на сталагмита нараства

 

пръстен с дебелина от 0,5см до повече от десетина сантиметра от

 

калцитни кристали, често с диаметър до повече от 1м.

 

КАМИНА - техническо понятие за тясна от няколко сантиметра до

 

повече от два метра, преодолима с изкачване или катерене

 

пукнатина в скалите.

 

КАНАЛ - виж "пещеpeн канал".

 

KAHЬОН - относителна тясна и дълга речно долина, образувана от

 

вековното въздействие на течащите води и други фактори в скална

 

повърхност, с наклон по течението. Често единият или двата бряга

 

образуват високи, отвесни стени. Може да се отнасяи до некарстов

 

терен /рядко/.

 

КАПЕЩА ВОДА - периодично или постоянно капеща от пещерния

 

свод вода от пукнатняа или през образувания, идваща от по-

 

горните етажи на карстовия масив в пещерните галерии.

 

КАРБОНАТНА ТВЪРДОСТ - /твърдост на водата/ - свойство на

 

водата, обусловено ог съдържанието в нея на Са++Мg++.

 

Твърдостта на водата се изразява в милиграм-еквиваленти на 1л

 

вода. А 1мл. - екв.твърдост на водата отговаря на съдържание

 

20,04мг/л Са++ или 12.6 мг/л Мg++. По-рано твърдостта на

 

водата се взчеслявашз в градуси: немски градус 10мг/л СаСО3,

 

френски - 10 мг/л CaCO3, американски- 1мг/СаСО3 на 1 галон

 

вода /около 14 мг/л/. Различава се обща твърдост /общото

 

количество на съдържащите се във водата калция и магнезий/,

 

устранима /отстранима/ /експериментална величина, локазваща

 

колко се е намалила твърдостта на водата при продължително

 

кипене/, карбонатна /величина, разчетена по съдържанието на

 

хидрокарбонатен и корбонатни йони във водата/, неотстранима

 

или постоянна /обща твърдост с отчет на карбонатната/. В

 

зависимост от величината на общата твърдост се различават

 

следващите природни води: твърде меки - до 1,5мг/екв, меки - 1,5

 

до 3,0 мг/екв, умерено твърди - З-бмг/екв, твърди - 6-9мг/екв,

 

много твърди - повече от 9мг/екв.

 

КАРИ - уширени от корозпонното въздействие пукнатини по

 

повърхността на карстовите масиви, имащи характерен изглед на

 

каменна, често непроходима джунгла, съпроводени от различни

 

удълбавания, чувалообразни и др.форми.

 

КАРНО РЕБРО / виж и "карен жлеб"/ - острата, изпъкнала част от

 

комплекса при пукнатини, жлебове, канавкови и реброви кари.

 

Тази част от комплекса дава материали за запълване на карните

 

жлебове. Между две карни ребра се намира карен жлеб.

 

КАРИ ПЛОСКИ - своеобразни плочести карни повърхности, силно

 

нарязани при хоризонтални и слабо наклонени пластове.

 

КАРИ ПОДОВИ,СТЕННИ,СВОДОВИ - остатъцн ог корозионната

 

дейност на речния поток под земята в процеса на екскавитация.

 

KAPИ ПРИБОЙНИ - карни жлебове и ребра, малки ниши, ямки,

 

гнезда и пр. форми, получени в резултат на действието на морски,

 

езерен или речен прибой върху сравнително стръмен скалист бряг

 

или стена.

 

КАРНА БРАЗДА - виж "карен жлеб".

 

КАРНА КАЦА - по-голямо торбо-кацо-чувалообразно уширение в

 

карстов масив в границите на карно поле. Обикновено запълнено с

 

червенопръстица и материал от мразово изветряне.

 

КАРЕН ЖЛЕБ - вдлъбнатата част /канал/ между две карни ребра

 

при пукнатини, жлебове, канавкови, реброви кари. Дълбоки до

 

няколко метра. Обикновено долната част е запълнена с материал

 

от корозията /червенопръстица/ и хумусни материали /при

 

полупокрито карно поле/.

 

КАРСТ - комплекс от своеобразни форми на повърхностната и

 

подземна хидрографска мрежа, образувани в резултат на

 

взаимодействието между течаща /или снежна/ вода, разтворимите

 

карбонатни скали и техните пукнатини.

 

КАРСТОВ ИЗВОР - естествен излаз на карстовите води в един

 

карстов масив.

 

КАРСТОВ ПРОЦЕС - процесът на окарстяване, на химическо и

 

механическо разрушение на карбонатните скали, в резултат на

 

което се образуват различни карстови форми.

 

КАРСТОВ РАЙОН - отделен карстов масив /масиви/, заобиколен от

 

други, неокарстяващи се скали, имащ общи геоложки,

 

петрографски, тектонски и морфоложки черти и единна

 

хидрографска мрежа.

 

КАРСТОВ САМОТНИК - отделна самотно стояща скала, често около

 

основата на карбонатен скален венец, останала незасегната като

 

ненарушена или по-малко нарушена единица поради

 

избирателната способност на дейността на най-близката река.

 

КАРСТОВА МОРФОЛОГИЯ - раздел от морфологията, който се

 

занимава с облика па карстовите масиви, с генезиса и причините

 

за възникване на карстовите явления.

 

КАРСТОВА ОБЛАСТ - по-широко понятие за карстов район,

 

обхващащ обширна област - геологически, тектопеки и

 

мирфологически и по начина на историческото си развитие

 

представляващ единна структура /Дунавската равнина,

 

Предбалкана/.

 

КАРСТОВЕДЕНИЕ /КАРСТОЛОГИЯ/ - комплексна наука, която се

 

занимава с изучаването на карстовите процеси и обхваща

 

предимно повърхностния и подземния карст, био- и

 

антропоспелеоложките проблеми, география на карста и пр.

 

Специалистът, занимаващ се с тази наука е карстовед.

 

КАРСТОВО ПЛАТО - връхната, заравкена от денудацията и други

 

фактори повърхност на един карстов масив. В карста може да се

 

разбира и общо като карстова заравненост и като основа на едно

 

карстово поле.

 

КАРСТОВА ПОДЗЕМНА ВОДА - подземната вода, изпълваща

 

пукнатините в зоната на колебаенето на горната граница на

 

водното ниво в един карстов масив нли: вода /воден сток/ в

 

дълбочина на карстовия масив, която се движи свободно в

 

пукнатините и каналите без да е под налягане и има авто- и

 

алохтонене характер.

 

КАРСТОВ РЕЛЕФ - в широк смисъл: изглед, облик на повърхността

 

на един карстов масив. В тесен смисъл е повърхността, в която

 

има значителни карстови явления.

 

КАРСТОВА ФРЕАТИЧНА ВОДА - карстова вода във фреатичната зона

 

на карстовия масив. Запълва празнините под пиезометричното

 

ниво.

 

КАРСТОВА ХИДРОГРАФИЯ - описание на карстовите подземни води.

 

КАРСТОВА ХИДРОЛОГИЯ - наука за карстовите води. Често в

 

практиката не се прави разлика между карстова хидрология и

 

карстова хидрография.

 

КАРСТОВИ ЗОНИ /ХИДРОГРАФСКИ/ - последователни хидроложки /

 

хидрографски/ слоеве в карстсвите масиви, смятано в напречен

 

профил, с различни характерни особености /виж "зони

 

хидродинамични"/.

 

КАРСТОВО БЛАТО - запълнена с атмосферна или подпочвена /

 

грунтова/ вода негативна форма с карста /обикновено въртоп или

 

мальк валог/, дъното на която е затлачено с глинести и др.

 

непропускливи материали. Последните подхранват блатна

 

растителност. Биват постоянни и периодични.

 

КАРСТОВО ПОЛЕ /ПОЛЬЕ/ - негативна, продълговата или окръглена

 

форма в карста с големи размери /десетки и стотици кв.км./,

 

затворено отвсякъде с планински хребетн или отворено от една

 

страна /може и чрез пещернз система/. Дъното е равно, покрито с

 

речно-езерни наслаги /или речно-глациални/, страните са

 

стръмни. От склоновете често извират мощни извори, текот по

 

дъното пониращи реки. Направлението па карстовите полета е

 

успоредно на планинските хребети. Получени са в резултат на

 

селективна денудация, речна ерозия и странична корозия върxy

 

тектонски широки пукнатини и синклинали. Най-характерни

 

карстови полета има в Словения - в Динарския карст.

 

КАРТОТЕКА НА ПЕЩЕРИТЕ /ПЕЩЕРЕН КАДАСТЪР/ - документация /

 

карти, списания, научни изследвания, снимки и др. данни/,

 

събрана за определени подземни обекти в отделни папки.

 

Картотеката може да се състои само и от отделни картони с

 

отпечатани отделни графи, както и от перфокартони. В пещерното

 

дело в България - Главна и клубни картотеки, азбучна /по имената

 

на пещерите/, поселищно /в землището на съответното селище/,

 

по карстови райони и пр.

 

КАСКАДЕН СТАЛАГМИТ - виж "вкаменен водопад".

 

КАТАВОТРА - гръцки термин за понор, губплище. У нас не се

 

употребява.

 

КАЦА /КАЦИТЕ/ - народно название за котелообразнн и подобни

 

въртопи в Западна Стара планина.

 

КЛАДЕНЕЦООБРАЗЕН ВЪРТОП - въртоп, чиято форма не съвпада с

 

класическия тип фуннеобразни въртопи; макар да е плитък,

 

стените му са вертикални. Получен npедимно поради пропадане на

 

сводовите части на пещерни галерии.

 

КЛАДЕНЕЦ /В КАРСТА/ - кладенецообразна пропаст, вертикална и

 

права. Често има неголяма дълбочина, но понякога може да

 

надмине и 100м. Започва направо от повърхността на карстовия

 

масив. Има такива и в пещерите на различни нива.

 

КЛАСИЧЕСКИ КАРСТ - карстовата област между "Постойна", Триест

 

и Кверненски залив, чиито характерни особености са били описани

 

най-рано. В по-широк смисъл на думата - много и различни видове

 

карст на сравнително малко по площ пространство.

 

КЛАСТОКАРСТ - карст/карстови форми/ в кластични скали -

 

конгломерати, брокчи, слабо споени пясъци /варовити/, льос и т.н.

 

Истински карст в тези материали може да има само когато

 

карбонатното съдържание е достатъчно /отделните парчота в

 

конгломератите и брекчкте да са варовик, доломит, мрамор и пр.

 

КЛИМАДИНАМИЧНА ПЕЩЕРА - пещера с целогодишна интензивна

 

циркулация на въздуха, обикновено благодарение на два или

 

повече отвора /входове/ или поради специфично разположение в

 

терена.

 

КЛИМАСТАТИЧНА ПЕЩЕРА - пещера или пропаст, в която има

 

твърде слаба циркулация ва въздуха и смесването му с привходния

 

външен въздух е също слабо. Характерни са снежниците и

 

ледените пещери.

 

КОЗИРКА - пещерняшко название за скална площадка или остатък

 

от карно ребро, стърчащи навътре към оста на галорията в

 

напречен профил. Биват хоризонтали и наклонени.

 

КОЛОНА /ПЕЩЕРНА/ - виж "сталактон".

 

КОНДЕНЗАЦИОННА ВЛАГА - преход на водните пари в

 

капкообразно състояние от пещерния въздух npи смесване на две

 

течения с различни температури или при допир на въздушни нива

 

с по-висока температура до скалата с no-писка температура.

 

КОНТАКТЕН КАРСТОВ ИЗВОР - карстов извор на границата между

 

карбонатни скали в карстовия масив с други непропускливи

 

скашли. Може да бъде гравитачен или преливен.

 

КОНТАКТНА ПЕЩЕРА - пещера, образувана на контакта на скали с

 

различен състав.

 

КОРАЛИТ - пъпковидни, клонковидни, храстовидни или гъбовидни

 

агрегати, нарастващи върxy различна подложка и отличаващи се с

 

радиално-лъчеста структура и концентрична зоналност. Коралит се

 

наричат и сталагмити /брадавични, гроздовидни/, покрити с

 

разнообразни по големина и форми израстьци /коралитни

 

нарастъци/, получеип от пръскаща, наситена с калциево вещество

 

вода.

 

КОРИТЕН /КОРИТООБРАЗЕН/ ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

КОРНИЗ - пещерняшко название за скален отстъп с неголяма

 

ширина и по-голяма дължима, срещащ се често в пропастити по

 

стените на отвесите и по пещерните галерии. Може да се

 

използува за техническо преминаване на трудни места за стъпване

 

или хващане.

 

КОРОЗИОНЕН КЛАДЕНЕЦ - пропаст в карста, образувана предимно

 

в резултат на корозия /речна, снежна/.

 

КОРОЗИОНЕН ПРОЗОРЕЦ - отвор в стената или свода на дадена

 

пещера /остатък от стар канал/ или получен в резултат на

 

пропадане на изтънялия свод.

 

КОРОЗИОНЕН ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

КОРОЗИОННА ЗАРАВНЕНОСТ - заравненост в карстовия масив,

 

образувана от странична корозия.

 

КОРОЗИОННА МАСА - малка плоча или блок от плочест масив,

 

останал на мястото си в резултат на избирателна корозия при

 

ледникова дейност. Може да бъде и алохтонен, донесен до

 

даденото място, поради намаляване на носещите възможности на

 

края на ледника.

 

КОРОЗИОННИ РЕБРА - виж "кари стенни".

 

КОРОЗИОНЕН ЖЛЕБ /КОРОЗИОННА ПОЛИЦА, КОРОЗИОННО

 

ОГЛЕДАЛО/ - изгладен от корозията в стените на карстовия масив

 

жлеб, който показва задържането на повърхностно течаща вода за

 

дълго време в период на тектонско спокойствие на едно и също

 

ниво.

 

КОРОЗИОННА ПЕЩЕРА - ниша или малка пещера, образувана

 

предимно от страничната корозия на река в карстовпя масив.

 

КОРОЗИЯ - химическо разрушаване на карбонатните и др. скали,

 

благодарение на носената свободна агресивна въглена или други

 

киселини, при което калциевня карбонат се превръща в

 

хидрокарбонат, който се отнася от водния поток.

 

КОРАЗИЯ - механично въздействие на преносимия от вятъра,

 

водата или леда дребен чакълест метериал п пясък върху скалите.

 

В карета води до образуването на клетъчна структура на

 

повърхността: бразди, жлебове и други видове удълбавания.

 

КОСТЕНА ПЕЩЕРНА БРЕКЧА - споени заедно кости от древни

 

животни и друг меториал от наслагите с калциево вещество.

 

КОТЕЛООБРАЗЕН ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

КРАСТАВО ПОЛЕ - народно название за карно поле, неплодородно,

 

каменисто и недопускащо по обикновен начин да се засее със

 

зърно.

 

КРЕДЕН КАРСТ - карст, образуван в скална формация креда /не

 

геоложката епоха "креда"!/. Характеризира се с малки въртопи и

 

валози и пукнатинна циркулация на водата. Смята се, че

 

процесите протичат суфозионно.

 

КРИСТАЛИКТИТ - едрокристален коралит, изграден от малко на

 

брой, наблюдаващи се с просто око кpистали /червените

 

образувания на Змейова дупка/.

 

КРИСТАЛНА ПЕЩЕРА - богато украсена с различни образувания и

 

кристални друзи пещера /или само с кристали от основната скала -

 

напр. гипсовите пещери в СССР, ГДР и др./.

 

КРИПТОКАРСТ - скрит карст, т.е. карстовия процес се разаива в

 

масив, намиращ се под други седименти или некарстуващи се

 

скали. На повърхността се забелязват слягвания в резултат на

 

пропаднали части от подземния кapcт.

 

КУКЛА /КАМЕННА/ - народно название за карстов самотник,

 

отделена от масива и стърчаща самостоятелно или в близост до

 

него скала. Напр. "Провъртеника" и около негo край Карлуково,

 

с.Кунино, Реселец и др.

 

КУБЕ /ЕВОРЗИОННО/ - виж "еворзионно кубе".

 

КУЛТУРЕН СЛОЙ - слой в пещерните наслаги, в който се срещат

 

пепел от огнища, каменни и костни оръжия и оръдия на труда,

 

керамични съдове и np., като доказателство за обитаването на

 

пещерата от човека в определен период- палеолит, неолит и пр.

 

КУМИН - тесен, вертикален или слабо наклонен канал по свода или

 

във връхната част на стените на една пещера, образуван най-

 

често поради корозионното действие на потоци, влизащи или

 

вливащи се в основната подземна река.

КУПЕСТ КАРСТ - карстова област, в която преобладават характерни

 

купенообразни възвишения и широки плоски карстови валози.

 

Купните са високи повече от 100м. Характерен за тропическите

 

влажни райони.

 

КУПОЛЕН КАРСТ - виж "купест карст".

 

КУПОЛЕН СТАЛАГМИТ - разлат, широк в основата си сталагмит /

 

или сталагмитна група/, приличен на купа сено. Често долната

 

част завършва с малки панички и езерца, често преминава в

 

синтрови полета.

 

КЪЛБОВИДЕН СТАЛАГМИТ - сравнително рядък сталагмит /в

 

България са известни само два/, не повече от 1м височина, който в

 

средната си част е удебелен така, че общата форма е кълбовидна.

 

Л

 

ЛАВОВ КАРСТ - псевдокарст - по стенните и връхните части на

 

застинали лавови потоци могат да се срещнат форми, подобни на

 

същинските кари - ребра и жлебове /повечето извити/, малки

 

фунии и пукнатинна циркулация на водата. В дълбочина се срещат

 

своебразни пещери.

 

ЛАВОВА ПЕЩЕРА - благодарение на пукнатините, агресявни кисели

 

води, циркулиращи в застинали лавови потоци, успяват да

 

съединят мехурите в лавата с тесни канали, при което се

 

получават често дълги пещера. Интересна фауна и особено

 

археология - о-в Пасха /Великденски о-ви/ в Тихия океан.

 

ЛОКВА - негативна форма по пода на пещерата или в пещерните

 

наслаги с неголеми размери и дълбочина и с непостоянно ниво.

 

Водата приижда от капки от свода или постъпва периодично от

 

пониращи потоци.

 

ЛИНЕАРЕН КАРСТ - поради линеарния /успоредния/ характер на

 

тектонските пукнатини въртопите /или купестите възвишения/ са

 

наредени в правилна редица на еднакви разстояния. Виж и

 

"полигонален карст".

 

ЛЕДНИКОВА ПЕЩЕРА - /ГЛЕТЧЕРНА ПЕЩЕРА/ - климастатична

 

пещера, в която веднъж попадналата вода се обръща в лед и в

 

течение па хилядолетия образува ледник, често с голяма дебелина

 

/"Добшинска ледена пещера" в ЧССР, у нас пиринските пропасти в

 

циркуснте Каменитица, Баюви дупки и пр./.

 

ЛЕДНИЦА - климастатична пещера или климадинамична пещера, в

 

която благодарение на изстудения въздух придошлата отвън

 

капеща вода се обръща в ледена кора и в ледени образувания по

 

пода, свода и стените. Периодично!

 

ЛЕОПАРДОВА КОЖА /глинени йероглифи, глинен депозит/ -

 

позитивни глинени шарки върху стените и сводовете на пещерите,

 

често и върху образувания, с различен характер - плетеници,

 

точки, петна, ивици и пр. - общо около 10 вида, с дебелина

 

максимално до 1см /за България/. Получени са от движеща се и

 

наситена с неразтворими глинени частици в много тесни пукнатини

 

и капиляри и по-високо налягане вода.

 

ЛУКОВИЧЕН СТАЛАКТИТ - луковицообразен сталактит по свода или

 

по стените на пещерите. Предполага се, че се получава чрез

 

кристализация на СаС03 по повърхността на водно-въздушен

 

мехур. Кристалите на такива образувания са насочени радиално на

 

центъра на образуването. Произходът е неясен.

 

ЛЬОСОВ ВЪРТОП - предимно суфозионна фуния в льосови наслаги.

 

Когото льосът покрива древен карст, той може да личи само по

 

връхните части на въртопа, а надолу да следва обикновен скален

 

въртоп.

 

М

 

МААЗА - /МАГАЗА/ - турско нпзвание за пещера, останало като

 

собствено име на някои пещерп в Източна България.

 

МААРА /МАРА/ - виж "мааза".

 

МАКАРОНИ - виж "цевичен сталактит". Понятието "макарони" не се

 

употребява.

 

МАКРОФОРМИ НА КАРСТОВИЯ РЕЛЕФ - най-едрите форми в

 

карстовите местности - карстови полета, валози, въртопи, корни

 

полета, каньони и пр.

 

МАРИИНО СТЪКЛО /МАРИЕНГЛАС/ - прозрачни до млечнобели

 

гипсови кристали, изпълващи празнина в гипсов карстов масив.

 

Извънредно красиво явление, прилично на калцнтовите хеликтити

 

/"Мариенгласхьоле" в ГДР/.

 

МАРМИТ /ЕВОРЗИОНЕН КОШ, КАМЕНЕН КОТЕЛ/ - негативна форма

 

по стените и по пода на пещерите, образувана от турбулентното

 

движение и завихряне на течащата вода върху кръстосващи се

 

пукнатини чрез корозионно-ерозионно въздействие. Размери от

 

10см в диаметър до около 3-4 м. Големите често са получени от

 

съединяването на два или повече мармита. Дълбочина от 10-15см

 

до 2-3м. Има формата на камбана, котел, звънец. По дъното

 

обикновено има материал на разрушението - пясък, чакъл /авто- и

 

алохтонен/, скални парчета.

 

МЕАНДРОВИ КАРИ - меандриращи, криволичещи карни жлебове,

 

често с дълбочина и ширина до 40-50см в слабо наклонени

 

карбонатни пластове. Произходът им се дължи на кръстосващи се

 

близки пукнатини под остър ъгъл и на въздействието предимно на

 

агресивна снежна вода.

 

МЕРОКАРСТ - по Цвиич - частичен, непълен карст. Синоним за

 

средноевропейски карст.

 

МЕЧОВИДНИ СТАЛАКТИТИ - неправилно плоски по напречен

 

профил сталактити, понякога доста дълги /3-6м/, понякога леко

 

извити. Пукнатината, от която са получавали вода, не е

 

цилиндрична, а продълговата или капката се е стичала по лек

 

наклон.

 

МИКРОКАРИ - най-дребните форми - корозионни дупчици и ямки,

 

фпсетки, мрежести пукнатини /микрокарна мрежа/.

 

МИКРОФОРМИ КАРСТОВИ - дребните форми в едик карстов масив -

 

малки въртопчета, кари всички видове и пр.

 

МОГОТЕН КАРСТ - тропичен карст с преобладаване на остатъчни

 

конусовидни хълмове, в които са развити етажно разположени

 

пещери.

 

МОРКОВООБРАЗНИ СТАЛАКТИТИ - нормални, кръгли или почти

 

кръгли в напречно сечение и прилични на моркови сталактити,

 

получени от надебеляването /нарастването/ в страни или отвън на

 

цевични сталактити.

 

МОРСКА ВОДЕНИЦА - морски понор, в който понира морска вода /

 

еставела/, губи се и излиза на съвсем друго място. Околността на

 

морската повърхност около нея има винаги водовъртежи /около

 

гр.Агростомион в Гърция/.

 

МОРСКА ЕСТАВЕЛА - морски извор, който в определени случаи

 

може да бъде и понор /виж "еставела"/.

 

МОРСКА ПЕЩЕРА /ПРИМОРСКА ПЕЩЕРА/ - пещера, образувана на

 

стръмен или полегат морски бряг от морската абразия, повече или

 

по-малко потопена във водата. В някои случаи може да бъде

 

пещера, идваща отдалеч и вливаща водите си в морето.

 

МРАМОР - метаморфна карбонатна скала, получена от варовици,

 

доломити, подложени на колосален натиск /при навличане/ или на

 

силна температура /при допир с магмено огнище от вътрешността

 

на земята/. Различни цветове и структура, множество и различни

 

примеси.

 

МРЕЖЕСТИ КАРИ - микроформи под и над земята в карста,

 

получени в резултат на мрежестото /полигонално/ микронапукване

 

на скалите и последвалото ги корозионно уширяване. В широк

 

смисъл - карно поле с многоъгълно напукване. Виж и "полигонален

 

корст".

 

МЪРТВИЦА /МРЪТВИЦА/ - неплодородна почва в карстовите

 

местности /употребява се и за некаpстови местности/. Жеко Радев

 

1915г.

 

Н

 

НАДВЕС - техническо понятие, означаващо отрицателен ъгъл във

 

венечна част на карстов масив или отрицателна стена с изпъкнали

 

горни части към оста на пещерата.

 

НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ /употребява се още и ВЕРТИКАЛЕН РАЗРЕЗ/ -

 

надлъжен план на една пещора, изработен по осите на

 

хоризонталния план, с цел да се изяснят характерните особености

 

по пода и свода - наклони, криви, отвеси и пр. и да се уточни

 

денивелацията от входа до най-ниската или най-високпта

 

отдалечена точка или до която и да е друга.

 

НАПОРЕН ИЗВОР /в карста/ - карстов извор под налягане - водата

 

извира сифонно.

 

НАПРЕЧЕН ПРОФИЛ - напречни срезове на определени места в

 

дадена пещера, за да се изяснят характерните особености - нива,

 

площадки, образувания, форма /морфологическо изследване/,

 

съотношения под-стени-свод и пр. Местата на напречния профил

 

се отбелязват еднакво на хоризонталния и надлъжния планoве.

 

НАСЛАГИ - /ПЕЩЕРНИ/ - материалите, авто- и алохтонни,

 

намиращи се въpxv пещерния свод.

 

НИВАЛЕН КАРСТ - карст, произхода на който се дължи предимно на

 

прякото въздействие на снежни агресивни води въpxy карбонатния

 

скален масив.

 

НИША - форма в карста, получена от латералното /странично/

 

въздействие на река въpxy обграждащата я скална маса /в каньон,

 

в пещерна галерия/ или на челното действие на морски прибой.

 

Нишите са характерни за меандриращите реки в карста.

 

НИША АБРАЗИОННА - вдлъбнатина с неголеми размери, образувана

 

върху скалист морски /или езерен/ бряг, благодарение на

 

ударната сила на прибоя.

 

НОЖООБРАЗНИ КАРИ - карни ребра, съпроводени от жлебове, с

 

остри връхни /хребетни/ части. Срещат се предимно във

 

високопланинския карст.

 

О

 

ОТТОЧНО ЕЗЕРО - /в пещера!/ - негативна фopмa в пещерния под,

 

запълваща се постоянно от подземната река от една страна и

 

изтичащо от някоя друга.

 

ОБРУШВАНЕ - срутване нa скален материал от свода и стените към

 

пода.

 

ОКАРСТЯВАНЕ - виж "карстов процес".

 

OКНА - народно название за отвори към повърхността на пещерния

 

свод или стени - "Проходна" Карлуково и др. Виж "корозионен

 

прозорец".

 

ОРГАН, ОРГАННИ ТРЪБИ - ребровидни образувания по стените,

 

обикновено успоредни н сравнително прави, които при почукване

 

издават понякога мелодични звукове. По формата на ребрата се

 

отъждествяват с музикалния инструмент "орган".

 

ОРНАМЕНТАЛНИ ФОРМИ - виж "леопардова кожа".

 

ОЦВЕТЯВАНЕ НА КАРСТОВИ ВОДИ - за да се проследят пътищата на

 

подземните води са се утвърдили в практиката силни, но

 

безвредни оцветители като флуоресцеин /виж/, сулфородемин Б и

 

Г, 2-нафтиламин, 4.8 дисулфонова киселина /С-киселина/ и др.

 

Употребяват се и други вещества, които без да оцветяват, могат

 

чрез химическа реакция на изпробваната вода да докажат или

 

отхвърлят предположението за този или онзи път на водата -

 

готварска сол /определя се чрез разтвор на сребърен нитрат/ или

 

се оцветява с анилинови бои ликоподиум, който плува заедно с

 

водата и се ловп със специални мрежи и пр.

 

П

 

ПАЛЕОКАРСТ - виж "фосилен карст".

 

ПАРТИЗАНСКА ПЩЕРА - народно название за пещера, за която в

 

периода между края на Първата и края на Втората световна война

 

се знае да са се крили за кратко време партизани и нелегални или

 

да е станало някакво събитие - прикриване на храни, документи,

 

писма и пр.

 

ПЕРИОДИЧНО ЗАЛИВАНО КАРСТОВО ПОЛЕ - карстово поле,

 

предимно в Словения, ФНРЮ, което при продължителни проливни

 

дъждове и поради запушване на отточните канали с различен

 

материал се запълва с вода, като образува езеро. След дъждовете

 

водата се просмуква и полето може де остане задълго сухо до нови

 

проливни дъждове или да остане много дълго време сухо.

 

ПЕРИОДИЧЕН КАРСТОВ ИЗВОР - извор в карста, на повърхността

 

или под земята, който действува само при по-високи води и

 

престава да действува, когато се оттече приливната вълна.

 

ПЕСЪКЛИВО-ВАРОВИКОВ КАРСТ /ПЯСЪЧЕН КАРСТ/- псевдокарст,

 

ако карбонатната спойка е по-малко. При добра напуканост се

 

получават някои от карстовите форми. При по-обилна варовита

 

спойка могат да се образуват почти всички форми от карста, без

 

мегаформите.

 

"ПЕТЛЬОВ ГРЕБЕН" - пещерняшко название за особен вид малки

 

завески /виж/, образувани направо върху пещерпа стена или

 

върху сталактити и имащи перест, зъбчат характер, често даже

 

малки синтрови джобчета по краищата. Образувани са от бавно

 

течащо вода /сълзяща, струеща/ по грапава повърхност.

 

ПЕЩЕРА - природно проходима празнина в скална маса, с

 

преобладаващо хоризонтално простирание. Видовете са много, но

 

разпределението е главно по нсторико-геоложка формация, в

 

която са образвани, по скалния материал /петрографски принцип/,

 

по начина на образуване, по разположение в терена /възходящи,

 

низходящи/, по обща дължина и по денивелация, по климатично-

 

хидрологични признаци, по обема на вторичните образувания, по

 

надморска височпна, по богатството на пещерна фауна и

 

археологически материали, по възраст и пр. ГЕНЕТИЧНИ ВИДОВЕ

 

ПЕЩЕРИ :гравитациинно-корозионни, нивално-корозионни,

 

корозионно-ерозионни.

 

ПЕЩ - народно название за пещера в Западна България

 

/"Диневата пещ"/.

 

ПЕЩЕРЕ - народно название за пещера, предимно малка

 

/"Пещерето" на Лакатник/.

 

ПЕЩЕРЕН БИСЕР - особено, подвижно образувание в пещерите,

 

получено чрез покриване от всички страни /понякога не всички/

 

концентрично с калциев карбонат на различни предмети, ставащи

 

ядро на бисерите: глина, песъчинки, дребен чакъл, костицн и

 

черепчета на гръбначни, парченца образувания, органични

 

материали. Колкото по-бавна е кристализацията, толкова по-ясни

 

са кристалите на калцитната обвивка. По-голямота част от

 

бисерите се образува в синтрови джобчета, панички, езерца. Една

 

част се образуват в егутачни ямки, покриват се с много твърда и

 

гладка като порцелан обвивка, което се дължи на постоянното

 

въртене на ядрото от силата на падащи капки. Такива бисери се

 

наричат "порцеланови". Поради красотата си и отчасти по начина

 

на образуване са получили названието си, сравнявани с

 

истинските мидени бисери. Названието "пещерна перла" е чуждица

 

- не бива да се употребява.

 

ПЕЩЕРЕН ВОДОПАД - поради деструкция в пластовете, по пътя на

 

антецедентното отстъпване или по други причини във водните

 

пещери често се образуват кладенци, пропасти или прагове и

 

каскади, по които се движи и пада подземната река. Най-голям в

 

България е входния водопад на "Дяволското гърло" при Трпград -

 

-42м.

 

ПЕЩЕРЕН ИЗВОР - извор вътре в пещерата, от коъто периодично

 

или постоянно извира вода или пък пещера, от която на

 

повърхността на масива извира /излиза/ вода.

 

ПЕЩЕРЕН КАНАЛ - по-малък от пещерна галерия, обикновено

 

тесен, с характерен окръглен напречен профил.

 

ПЕЩЕРЕН КЛИМАТ - cъвкупността и отношенията между различни

 

фактори -температура, влага, въздушни течения, изпарение,

 

връзки с повърхността, обем на подземния обект, наличието на

 

различни наслаги, течеща или застояла вода,експозиция на входа

 

и пр. дават обща или частична представа за пещерния климат на

 

дадена пещера.

 

ПЕЩЕРЕН КОНГЛОМЕРАТ - споени с калцитно вещество чакъли от

 

речните наслаги. Често може да се намерят на определена

 

височина по стените и свода във вид на висящи козирки /

 

инкрустационни полици/. По такива споени чакъли се маркира

 

възрастта на галерията в частта под козирката до пода.

 

ПЕЩЕРЕН ЛЕД - лед, образуван по една или друга причина в

 

пещерите. Има сводов, стенен и подов лед с различна структура в

 

зависимост от условията на образуване.

 

ПЕЩЕРЕН НАКИТ - художествено изражение за пещерните

 

образувания.

 

ПЕЩЕРЕН ПЛАН - за хоризонтален план на пещера.

 

ПЕЩЕРЕН ЧОВЕК - условно название за палеолитния и неолитния

 

праисторически човек, който е използувал пещерите като

 

местообиталище и от когото в наслагите са останали оръжия и

 

оръдия на труда, пепел от огнища, керамични съдове и пр.

 

ПЕЩЕРНА БРЕКЧА - споени с калцитно вещество ръбести каменни

 

материали, необработвани от речно дейкост, а полученн в

 

резултат на мразово и друго изветряне.

 

ПЕЩЕРНА ВОДА - всички водни площи в една пещера или пещерна

 

система, независимо от произхода им и от това дали са течещи или

 

стоящи.

 

ПЕЩЕРНА ГЛИНА /ПЕЩЕРЕН ЛЕМ/ - глинен материал с бледожълт,

 

розов, червеникав до тъмнокафяв цвят в пещерите, попаднал там

 

от по-високо стоящи пукнатини п получен от разтварянето на

 

карбонатните скали или внесен.

 

ПЕЩЕРНА РЕКА - речния ток, който преминава през пещерните

 

канали и галерии, независимо откъде води началото си и къде

 

излиза на повърхността.

 

ПЕЩЕРНА СИСТЕМА - голяма пещера, състояща се от кръстосващи

 

се или в друг ред разположени галерии и зали, често етажни с

 

големи денивелации между етажите, с подземна река или реки,

 

езера, пропасти, кладенци и т.н. Пещерната система може да бъде

 

единна в целия карстов масив или в по-голямата част от него.

 

ПЕЩЕРНИ КАРИ - остатъци от корозионно-ерозионното въздействие

 

на река или поток под земята, приличащи или подобни на карите

 

по повърхността на масива, значително по-малко разнообразни от

 

повърхностните. Обикновено стърчат като ножове, носове,

 

площадки, козирки и пр.

 

ПЕЩЕРНИ НАСЛАГИ - виж "наслаги пещерни".

 

ПЕЩЕРНО ДЕЛО - възникнало като понятие около 1958-1960г у

 

нас, за да отговори на по-широката представа за спелеологията и

 

навлизането в пещерите. Пещерното дело обхваща многообразието

 

на подготовката на кадри, споссбнп да проникват навсякъде под

 

земята, откриването и картирането на обектите, научното им

 

изучаване /спелеология/, развитие на пещерния туризъм /

 

благоустрояване ка пещери/ и опазване на пещерите като

 

природно и национално богатство.

 

ПЕЩЕРНО ЕЗЕРО - негативна форма под земята с по-големи

 

размери, запълнена с вода. Има езера дьлги стотици метри /у нас

 

в "Бонинската пещера" край с.Крушуна едно от езерата е дълго

 

около 800м/. Спород това дали водата е течаща или езерото се

 

попълва от поройни или капещи води е отточно или безотточно.

 

Може да бъде и периодичпо пълно с вода.

 

ПЕЩЕРНО МЛЯКО - определен тип агрегати, представляващи

 

криптокристалинна маса с вариращо съдържание на вода,

 

обикновено бял или жълтеникав цвят и разнообразен минерален

 

състав, най-често калцит. Известни са подобни образувения,

 

изградени от редица редки и недостатъчно изучени минерали /виж

 

"гуано"/.

 

ПЕЩЕРНО ПОСЕЛЕНИЕ - място в пещерата, обитавано в древни

 

времена от пo-голяма група хора от пякоя от историческите епохи,

 

с остатъци от бита, храната и пр. на тези групи.

 

ПЕЩЕРНЯК - лице, проявило интерес към подземния свят, влязло в

 

състава на организирана група или пещерен клуб и след

 

съответното обучение годно да прониква със съответната техника

 

и в трудни пещери и пропасти, да извършва определена работа в

 

тях - проникване, картиране, наблюдения, измервиния и пр.

 

Синоним - аматьор, любител.

 

ПЕЧ -- народно название за пещера в Северозападна България

 

/"Сухн печ", "Водни печ"/.

ПИЕЗОМЕТРИЧНО НИВО - височината иа възможното покачване не

 

подземните напорни потоци в системата от пукнатини на принципа

 

на скачените съдове. То представлява горната граница на

 

постоянните карстови води.

 

ПИЗДА /умалително ПИЗДИЦА/ - народно название за слаб карстов

 

извор с минимален дебит, увлажняващ мястото на извиране.

 

ПИЗОЛИТ - виж "пещерен бисер".

 

ПИШУРКА - малка чешмичка /слаб извор/ в карста, но и извън

 

него.

 

ПЛИТЪК КАРСТ - карст в карбонатна скала с неголяма дебелина,

 

след която в дълбочина следва непропусклив пласт от друг вид

 

скала.

 

ПЛОСЪК ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

ПОВЪРХНОСТЕН КАРСТ - съвкупност от всички явления - от

 

микрокари до мегаформи на повърхността на един карстов масив.

 

ПОДЗЕМЕН KAРCT - съвкупност от всички явления под

 

повърхността на един карстоо масив, включая и водите.

 

ПОДЗЕМНА РЕЧНА СИСТЕМА - съвкупност от подземно течащите

 

води в един карстов масив.

 

ПОДКАПНИЦА - народно название за сталагмит /Средна Стара

 

планина/.

 

ПОДКОВООБРАЗНИ КАРИ - виж "стъпкови кари".

 

ПОДМОРСКИ ИЗВОР - карстов извор на дъното на мope или езеро.

 

Някои извори от този вид имат своя произход най-налред на

 

сушата, която в последствие е била залята от море поради

 

повишаване на нивото му или поради бавното потъване на

 

земекорния блок.

 

ПОКРИТ КАРСТ - карстов релеф, чиято повърхност е повече от 2/3

 

покрита с алувиални и почвени материали. Ако покривката е в

 

горска местност се употребява и понятието "зелен карст".

 

ПОЛИГЕНЕТИЧНА ПРОПАСТ - пропаст, чийто произход се дължи не

 

не една, а на множество причини /например не само на корозия,

 

но и на тектонска пукнатина и на ерозионно въздействие, срутване

 

и пр.

 

ПОЛИГОНАЛЕН КАРСТ - понятие за повърхностен карст, който

 

погледнат отгоре има изглед на многоъгълници, срастнали

 

помежду си, поради разположението на серия въртопи по

 

кръстосващи се пукнатини.

 

ПОНОР - отвор, в който навлиза /губи се/ постоянно или

 

периодично поток или река. Може да бъде отворен или прикрит и

 

активен или фосилен.

 

ПОНОРНА ПЕЩЕРА - пещера, която започва от мястото на един

 

понор /губилище/ в скалната повърхност.

 

ПОНОРНА ПРОПАСТ - пропаст, която започва от мястото на един

 

понор /губилище/ на повърхността.

 

ПОСТОЯНЕН КАРСТОВ ИЗВОР - извор в карста, който не пресъхва и

 

има повече или по-малко постоянен дебит. Обикновено

 

постоянните карстови извори се подхранват от значителна

 

подземна хидрографска мрежа.

 

ПРАГ - малък откос от 0.5м до 3-5м по пода на пещерна галерия.

 

ПРИКРИТ КАРСТ - карст, намиращ се между две други скални

 

формации, без по-върхностни видими карстови явления или много

 

слабо изразени.

 

ПРОВАЛИЯ - народно название за временно губилище на валежни

 

води във валог /Петрохански проход/.

 

ПРОВАЛНА ДОЛИНА - негативна фирма, получена от изцяло или

 

частично пропаднал свод на пещера.

 

ПРОДЪНКА - народно название за губилище на малки рекички или

 

отвори, в които периодично пропада вода /продънва се/. Западна

 

България.

 

ПРОПАДЕН ВЪРТОП, ПРОВАЛЕН ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

ПРОПАДАНЕ - място, където отдолу намиращите се празнини не са

 

издържали на корозията и на силата на гравитацията н сводовите

 

части са пропаднали.

 

ПРОПАДЪК - народно название за въртоп и пропаст в Гоце

 

Делчевско.

 

ПРОПАСТ - негативна форма на повърхността или в дълбочина на

 

един карстов масив, с по-значителна дълбочина от праг, получена

 

по различен начин и имаща различна форма. Дъното й може да

 

продължава в хоризонтални и наклонени галерии.

 

ПРОПАСТНА ПЕЩЕРА - негативна форма в карста, имаща низходящ,

 

но стъпален характер, смяна на вертикални с хоризонтални или

 

наклонени части, при които винаги се слиза в дълбочината на

 

масива.

 

ПРОТОЧНА ПЕЩЕРА - пещера-тунел, през която по цялата й

 

дължина преминава река или поток /Ягодииско "Еркюприя",

 

"Чудните мостове" в Родопите и др./.

 

ПРОХОДНА ПЕЩЕРА - тунелообразна пещера, която има най-малко

 

два входа, проходими /"Проходна", Карлуково, "Ягодинска

 

Еркюпрпя" и много други/.

 

ПСЕВДОКАРСТ - съвкупност от карстоподобни форми в

 

некарстуващи се скали /лавов карст, солев карст и др./.

 

ПУКНАТИНА - разрив, отделяне в отделни пластове или серия от

 

пластове. Видове: пукнатини на извиване, на охлаждане,

 

разтягане, изсъхване и натиск.

 

ПУКНАТИННА ЦИРКУЛАЦИЯ НА ВОДАТА - движение на подземните

 

води по пукнатините о един карстов масив. Не се отнася само до

 

карста.

 

ПУКНАТИННИ КАРИ - разширени от корозията пукнатини в карста,

 

при което се получават ребра и жлебове. Характерни за много

 

места в Западна България.

 

ПУЛСИРАЩ ИЗВОР /ЖИВА ВОДА/ - карстов извор, действуващ на

 

определени интервали. Обяснява се с наличието на близо намиращ

 

се пещерен сифон.

 

ПУСТИНЕН КАРСТ - виж "ариден карст".

 

ПЪРВИЧНИ ОБРАЗУВАНИЯ - всички първични карстовн форми,

 

получени от корозионно-абразивнното въздействие на течащи и

 

снежни води, при което е изнесен или останал на място материал

 

от разрушаването.

 

Р

 

РАЗВИТИЕ, РАЗВОЙ НА ПЕЩАРАТА - процесът на "раждане" на една

 

пещера от момента на проникването на повърхностно течащите

 

води под земята, уширяванего и екскавацията на пукнатините до

 

момента, когато пещерата или се запълни с вторични образувания,

 

или с материал от разрушението или чрез срутвания от свода

 

постепенно се презръща в друга форма - каньон, къс тунел с

 

прозорци и срутен свод и пр.

 

РАЗСОВАТА ЯМА - народно название за пропаст с два отвора /

 

чаталеста яма/, които в дълбочина се събират u един кладенец.

 

РЕАКТИВ НА ФАйГЕЛ - изготвя се по следната рецепта : 11,8г

 

MnSO4.7H2O се разтварят в 100мл Н2О. Добавя се 1г AgSO4, след

 

което рпзтвора се кипи, охлажда и филтрува. След филтруването

 

към разтвора се добавят 1-2 капки разредена NaOH и след два

 

часа се филтрува отново. Полученият разтвор е готов за работа и

 

трябва да се съхранява в тьмно стъкло. Реактивът е удобен за

 

работа в експедиционни условия и служи за бърза полева

 

диагностика на арагонит /виж/. За целта е необходимо само да се

 

напои с реактива изследвания образец /може и да се намаже с

 

парче плат, напоено в разтвора/ и да се изчака няколко минути.

 

РЕЧНА ПЕЩЕРА - виж "водна пещера".

 

РЪБ /СКАЛЕН/ - външно: част от скалния масив, където склона

 

преминава в отвес /венец/. Вътрешно (подземно): част от

 

морфологията на надлъжния или напречен профил където

 

хоризонтална или напречна галерия преминава в пропаст или част

 

от стената или свода е с няколко см по-навън или по-навътре от

 

прилежащите части. Като ръб може да се приеме контура на

 

събирането на стените с пода или със свода.

 

С

 

СВЕКЪРВИН ЕЗИК -народно название за дълъг и широк мечовиден

 

сталактит.

 

СВЕЩНИК - същото, каквото и "каменно лилия" /виж/, но от

 

прьстеновидното уширение нагоре сталагмита продължава да

 

расте самостоятелно, без участието на езерната вода.

 

СВЛИЧАНЕ - място в пещерата /пропастта/, където поради

 

корозионно въздействие или поради гравитацията горестояща

 

скална маса се е свлякла към пода на пещерата.

 

СВОД HА ПЕЩЕРАТА - свод е горната чост на една пещерна

 

галерия, ограничена между връхните части на двете пещернн

 

стени. Погрешно се нарича "таван". Сводът може да бъде и само

 

мислена част, особено ако връхните части на двете стени се

 

събират под остър ъгъл.

 

СВОДОВИ КАРИ - скални остатъци от корозионната дейност на

 

някогашния поток по свода.

 

СДВОЕН ВЪРТОП - два въртопа един до друг, с леко или по-ниско

 

пропаднала преграда между тях.

 

СДВОЕН СТАЛАГМИТ - "У"-образен сталагмит или подобен, като

 

единия, изправения е винаги "по-млад", а по-наклонения е "по-

 

стар", образуван по-напред и по различни причини /несигурна

 

пясъчна или чакълеста основа/ се е наклонил.

 

СЕЛЕКТИВНА КОРОЗИЯ - избирателна корозия, която не разтваря

 

еднакво всички части на скалите в зависимост от много и различни

 

фактори.

 

СЕНОТЕ /или ЦЕНОТЕ/ - произлязла от дума на маите "D'zonot" -

 

представлява подземна кухина, която съдържа постоянно вода.

 

СИЛИКАТЕН КAPCT- рядко yпотребяван термин за аналогични

 

явления от повърхностния карст върху силикатни скали.

 

СИНКЛИНАЛА - негативна голяма форма в земната кора, повече

 

или по-малко вдлъбната и намираща се обикновено между две

 

антиклинали. Сьстои се от ядро и бедра. Последните са и бедра на

 

окръжаващите антиклинали. Долните части на синклиналите са

 

запълнени с авто- и алохтонни материали.

 

СИНТРОВИ КОНКРЕЦИИ - в широк смисъл - осички образувания в

 

пещерите. В тесен смисъл - дендро-клиновидни-пъпковидни

 

образувания по дъното и стените на синтровите езера и панички.

 

Идентично на коралит.

 

СИНТРОВА КОРА - варовита маса, покриваща предимно пода на

 

пещерата и имаща разнообразен, вълнист характер. Може върху

 

нея да няма никакви образувания, може и да е в съчетание с

 

такива.

 

СИНТРОВА ПРЕГРАДА - вертикална или наклинена по или срещу

 

течението на подземна peка под различен ъгъл карбонатна стена в

 

пещери, където подземните потоци са силно наситени с

 

карбонатно вещество, покриващо различни материали и издатини.

 

СИНТРОВИ ДЖОБЧЕТА, ПАНИЧКИ, ЕЗЕРЦА И ЕЗЕРА - негативни

 

форми вьрху пода, пълни или не с вода, образувани чрез отлагане

 

на калциево вещество върху дребни препятствия /позитивни

 

форми на скалата, чакъл, пясък, органични материали/ от силно

 

наситена и бавно течаща вода. Препятствията създават

 

възможност при покриването им да се образуват различни по

 

дебелина, височина и наклон прегради, зад които калциевия

 

хидрокарбонат cе отлага по пода и стените във вид на синтрови

 

конкреции. Най-дребните форми се наричат "джобчета" - от

 

няколко мм до 10-12см, по-големите - "панички" - до 30-50см, още

 

по-големите - "езерца". Най-голямите форми са езера, чиито под и

 

стени може да не са покрити изцяло с карбонат /вторично

 

отложен/, но непременно трябва да имат синтрови прегради-бент,

 

често с внушителни размери. У нас типичен представител са

 

пещерите в Деветашкото плато.

 

СИНТЪР - в общ смисъл всички вторични образувания в пещерите.

 

У нас е въведен /Трантеев 1962г/ като термин за преградите на

 

синтровите езера, езерца и панички. Не се употребява

 

самостоятелно, a като обяснително прилагателно - сннтрово eзеро,

 

синтрова преграда и пр.

 

СИПЕЙ - наклонена, неравна площ, по която са отложени паднали

 

дребни и едри камъни и и блокове, в резултат главно на мразово

 

изветряне и корозия.

 

СИФОН /СИФОНЕН КАНАЛ/ - морфоложка единица, запълнена с

 

вода във водните и езерни пещери. Представлява извит канал или

 

спускащ се във водата свод. Йозеф Кунски приема и други видове:

 

езерен, почвен, каменен, леден, глинен, от образувания.

 

СИФОНЕН ИЗВОР - виж "напорен извop".

 

СИФОННО ЕЗЕРО - езеро, намиращо се на коляното на сифонен

 

канал и пряко свързано с него.

 

СКАЛЕН МОСТ - остатък от древна илп сегашна пещера, на който

 

са пропаднали сводови части така, че се е оброзувал скален

 

мост/"Чудните мостове" в Родопите, "Парниците" при с.Бежаново.

 

Подземно - остатък от скалата, намиращ се на определена

 

височино от пода и свьрзващ двете стени, получен в резултат на

 

избирателна корозия.

 

СКАЛЕН ПРОЗОРЕЦ - виж "скална халка".

 

СКАЛИСТ ВЪРТОП - въртоп, около който липсва почвена или друга

 

покривка.

 

СКАЛНА ХАЛКА - отвор в скален венец или скално ребро, остатък

 

от пробивната сила на някогашен /или ceгашен/ поток: "Маркова

 

дупка" в Троянски Балкан, "Портите" край х.Марциганица и много

 

други.

 

СКЕЛЕТЕН КРИСТАЛ - представлява непълностепенен кристал, в

 

който растежа на върховете и ребрата изпреварва този на стените.

 

В резултат на мястото на последните остават прознини. При

 

подходящи условия скелета може да се превърне в пълностепенен

 

кристал за разлика от дендрита /виж/.

 

СКРАВЕНИК /СКРЬВЕНИК/ - старинно народни название за място,

 

където се губят води /поннрат/ - /"Скравеника", с.Карлуково/.

 

Произлиза от глагола "скривам се".

 

СЛЯП КАРСТ - виж "криптокарст".

 

СЛЯП КАНАЛ - пещерен канал, който постепенно завършва с тесни

 

непроходими пукнатини или без видимо продължение.

 

СЛЯПА ДОЛИНА - долина в повърхностния карст, която завършва

 

сляпо в стръмен или по-полегат насрещен бряг. Вaлежните води

 

нямат видим отток на това място.

 

СМЕСЕНА КОРОЗИЯ - корозия на смесените води с нееднакви

 

температури или нееднакъв химически състав, които след

 

смесването си стават още по-агресивни спрямо карбонатната

 

скала.

 

СНЕЖНИЦА - предимно вертикална или силно наклонена пропаст,

 

която задържа падналия през зимата сняг по дъното до късно лято.

 

Понякога новият сняг заварва стария, npeвърнат във фирн.

 

СОВАТАЛО /СУВАТАЛО/ - народно название за полусляпа долина /

 

валог/ с губилище в най-нискота част /с.Губислав, Сф/.

 

СОЛЕН КАРСТ - карстоподобнн явления /псевдокарст/ в солни

 

залежи.

 

СПЕЛЕОГЕНЕЗА - дял от спелеологията /и от физическата

 

география - геоморфологията/, занимаващ се с произхода и

 

развитието на пещерите и процесите, които участвуват в това

 

развитие.

 

СПЕЛЕОЛОГ - специалист, който се занимава с научното

 

изследване на пещерите, с произхода, развитието и

 

разпространеното им и с тяхното съдържание - спелеоморфолог,

 

спелеобиолог, спелеоархеолог и др.

 

СПЕЛЕОЛОГИЯ - наука за пещерите - за процесите на тяхното

 

зараждане, развитие, разпространение, тяхното съдържание, води,

 

климат, с някогашната /фосилна/ и сегашна /рецентна/ фауна, с

 

човека, който е живял някога в тях. Спелеологията е комплексна

 

наука.

 

СПЕЛЕОЛОЖКИ КАДАСТЪР - виж "картотека яа пещерите".

 

СПЕЛЕОМЕТЕОРОЛОГИЯ - виж "пещерен климат".

 

СПЕЛЕОМИНЕРАЛОГИЯ /ПЕЩЕРНА МИНЕРАЛОГИЯ/ - дял от

 

минералогията, който се занимава с: 1/ Процесите на образуване

 

на различните минерали в пещерите /фнлогения/, 2/ Зараждането,

 

растежа, измененията на кристалите и техните агрегати,

 

представляващи украсата на пещерите /онтогония/ /Григорьев

 

Д.П. 1965г/.

 

СПЕЛЕСТОЛОГИЯ - нов клон на науката за пещерите, използвани

 

за жилищни или култови нужди.

 

СТАЛАГМИТ - стърчащо /стоящо/ образувание по пещерния под,

 

образувано от капеща от свода вода. Различна височина и ширина

 

и много различн видове - прави, цилиндрични, "тополки", разлати,

 

куполни, странични, раздвоени, каскадни и пр. Някои автори

 

причисляват към тях и т.н. сталагмити-коралити, т.е. тези, които

 

са покрити с коралитни пъпки и клонки.

 

СТАЛАГНАТ - виж "сталактон".

 

СТАЛАГМАТИТ - виж "сталактон".

 

СТАЛАКТИТ - висящо образувание по пещерния свод или стена, с

 

или без проводящ водата канал, нарастващ благодарение на

 

бавната кристализация на калциевия карбонат на върха на една

 

цевичка. Различпи размери и диаметри - от цевичен /диаметър от

 

4мм и повече до около 1см/, дължините варират от няколко мм до

 

20-50см, в редки случаи достигат до 3-4 и повече метри. Видове:

 

цевичен, морковообразен, луковичен, мечовиден, аномални,

 

тръбовидни и пр.

 

СТАЛАКТОН - комбинирано образувание от сливането на сталактит

 

със сталагмит. Сталактоните могат да бъдат малки - само няколко

 

сантиметра, но могат да достигнат до колосални размери - няколко

 

десетки метри височина и до няколко метра в днаметър. Има много

 

синоними, но най-употребимия и благозвучен е "сталактон".

 

СТАТОДИНАМИЧНА ПЕЩЕРА - пещера, в която пещерния въздух

 

има много малък контакт с външния и движенията му са

 

незначителни. По тази причина температурата и влагата в

 

пещерата се задържат почти без промени през годината.

 

СТРАНИЧЕН КАНАЛ - пещерен канал, който се отделя от главната

 

галерия или от някоя зала в страни.

 

СТРУЙНИ КАРИ - повърхностна и подземна форма в карста,

 

образувана върху отвесна или наклонена скална повърхност или

 

стена и състояща се обикновено от не много дълбоки жлебове и

 

ребра между тях. Причината са успоредно разположените

 

пукнатини, по които действува корозията, но често участвува и

 

корозионната сила на поройните води.

 

СТРУЙНИ ФАСЕТКИ - овални, асиметрични негативни форми с

 

гладки страни, дълбоки до 4-5см и дълги до 10-12см, образуващи

 

се по пода, свода н стените на пещерите. Масово, не единично

 

яоление. Обикновено са наредени по успоредни пукнатини, които

 

се кръстосват с напречни. Участвуват активно корозия и ерозия.

 

Стеничките на отделиите фасетки, стоящи cpeщy течението са

 

стръмни, което във вече напуснати от подземния поток пещери

 

може да служн като показател за посоката на някогашния поток.

 

СТРУКТУРНА ПЕЩЕРА - пещера, образувана в процеса на opoгенеза

 

/тектонска пещера/.

 

СТЪПАЛЕН КАРСТ - морфоложко понятие за карст в куестов релеф

 

/в моноклинални структури, състоящи се от скален материал в

 

различна възраст/.

 

СТЪПКОВИ КАРИ /ПОДКОВООБРАЗНИ КАРИ/ - кари с неправилна

 

негативна окръглена форма, прилични на стъпки, панички и

 

подобни форми. Главен фактор за образуването им са снежните

 

води, действуващи върху хоризонтални и почти хоризонтални

 

пластове и техните пукнатини.

 

СУБАРКТИЧЕН КАРСТ - карст в субарктика, където количеството

 

валежи превишава изпарението /тундра и лесотундра/ .

 

СУБПОЛЯРЕН КAPCT - виж "субарктичен карст".

 

СУФОЗИОНЕН ВЪРТОП - въртоп в сипкави /кластични/ материали с

 

малко количество калциев карбонат, обработени от суфозията /

 

виж/.

 

СУФОЗИОННА ФУНИЯ - формата на един суфозионен въртоп е

 

обикновено фуниевидна, поради нестабилност на материала над

 

пукнатините.

 

СУФОЗИЯ - процес на изнасяне на минерални частици и

 

разтворени вещество от водата, минаваща през скалната маса по

 

пукнатини.

 

СУХА ДОЛИНА - долина в карста без речен отток, поради

 

наличието на множество поглъщащи валежната вода отвори.

 

СУХА ПЕЩЕРА /ФОСИЛНА ПЕЩЕРА/ - пещера, през която не тече

 

постоянен или периодичен поток и която няма големи водни

 

басейни със застояла вода.

 

СФЕРИЧЕН СТАЛАКТИТ - виж "луковичен сталактит".

 

Т

 

ТВЪРДА ВОДА - виж "карбонатна твърдост".

 

ТЕКТОНСКА ПЕЩЕРА - виж "структурна пещера".

 

ТЕРРА РОСА - виж "червенопръстица".

 

ТЕРАСА - техническо понятие за по-широка и по-удобна площадка

 

под земята над пода, отколкото е козирката /виж/. Не се отнася до

 

речна тераса.

 

ТЕРМОКАРСТ - подобен на карста релеф в окололедниковите

 

области, свързани с постоянно замръзнала почва и петно мъртъв

 

лед. Виж и "субполярен карст".

 

ТОПЛА ПЕЩЕРА - пещера, в която и през зимата и през лятото се

 

задържа топъл вьздух - през зимата по-топъл от външния, през

 

лятото по-топъл отколкото в другите пещери.

 

ТОПЛИЦА - народно название за пещера - виж по-rope "топла

 

пещера".

 

ТОПОЛКА - народно /пещерняшко/ название за прав, недебел,

 

цилиндричен сталагмит, образуван от бавно и непрекъснато на

 

едно място капеща вода.

 

ТРАВЕРТИН - виж "бигор".

 

ТРАПОЛИНА - народни название за малка негативна форма в

 

карста /пропадане, въртоп/, обрасло с растителност /с.Лесковец,

 

Монтана/.

 

ТРОГЛОБИОНТ - типично пещерен /опещерен/ организъм. Най-

 

важен от трите главни типа подземни обитатели. Лишен от зрение,

 

често със закърнели крила и с компенсационно развити обоняние и

 

осезание. Няколко редки вида гръбначни /типичен е гущера

 

"протей", няколко видове риби, раци и пр. Преобладаващата част

 

са низши безгръбначни и насекоми.

 

ТРОГЛОДИТ - човек, който по своя воля е избрал за постоянно

 

жилище пещера или подобен подземен простор. Често това не е по

 

своя воля, а по принуда. Не се отнася само за карста, но и за цяли

 

поселения в льос и др. сравнително меки скали.

 

ТРОГЛОКСЕН - случайно попаднал в пещерите външен организъм.

 

За такива пещерната среда е непригодна за живот.

 

ТРОГЛОФИЛ - пещеролюбиви организми; от тях само няколко вида

 

могат да напускат по своя воля пещерите - прилепите, хайдушки

 

гарги /чавки/, гълъби, птицата гуахаро и др. Всички останали с

 

много малки изключения са постоянни жители без да са загубили

 

ной-важното - зрението. Някои видове нямат сходни по земната

 

повърхност, което показва, че тоърде отдавна техните прадеди са

 

навлязли под земята.

 

ТРОПИЧЕН КАРСТ - образува се в услозиято на топъл и постоянно

 

влажен климат. Характеризира се с купести възвишения, карстови

 

долини и корозионни плата, с обилие на водни пещери.

 

ТУНЕЛНА ПЕЩЕРА - виж "проходна пещера".

 

ТУРИСТИЧЕСКА ПЕЩЕРА - електрифицирана и благоустроена за

 

масово посещение пещера. В Бългория има 9 такива пещери -

 

"Магура", "Леденика", "Съева дупка", "Бачо Киро", "Орлова чука",

 

"Снежанка", "Дяволското гърло", "Ягодинска" и "Ухловица"

 

/"Зандана" е затворена/.

 

ТУФОВИ ОБРАЗУВАНИЯ - образувания с морфология, аналогична на

 

вторичните образувания от обикновен калцит, но изградени от

 

варовиков туф /виж/. Отличават се от обикновените калцитни

 

образувания по заниженото си обемна тегло и по-масивен изглед.

 

Типични представители са синтровите прагове.

 

У

 

УВАЛ, УВАЛА - същото, каквото е "валог" /виж/.

 

"УМИРАНЕ НА ПЕЩЕРИТЕ" - някои учен» различават два начина на

 

умиране нпа пещерите: 1/ пълно разрушение па пещерния свод до

 

преминаването към нова форма - каньон или 2/ чрез запълване на

 

пещера изцяло с образувания или уиаечни ало- и автохтонни

 

материали.

 

УРАНИН - виж "флуоресцеин".

 

Ф

 

ФЛУВИОКАРСТ - карст, чиято повърхност е била обработена от

 

флувиални /речни/ процеси - ерозия, денудация.

 

ФЛУОРЕСЦЕИН - /натриум флуоресцеин/ - C20Н10O5Na2, мол.тегло

 

376,27. Химическа субстанция, употребявана за оцветяване при

 

проследяване на пътищата на подземните води. Неутрална. Най-

 

малка концентрация визуално е 1гр в 40м3 вода, а чрез

 

флуороскоп 1:10,000куб.м 0значава се и като "уранин".

 

ФРЕАТИЧНА ЗОНА - най-ниската хидрографска зона, в която

 

водата постоянно изпълва празнините. Преобладава лзминарно

 

движение.

 

ФРЕАТИЧНА ВОДА - карстовата вода във фреатичната зона.

 

Запълва празнините под пиезометричното ниво.

 

ФОСИЛЕН КАРCT - кapст, в който карстовия процес вече не е

 

активен. Най-често се намира под покривката на различни наслаги

 

/или в екстремно аридни области/, запълващи празнините.

 

ФОСИЛНА ПЕЩЕРА- - пещера, в която поради запълване със

 

седименти - речни, моренни, солеви, вулкански, езерни и пр. или

 

поради потопяването под морското ннво /или езерно/ са

 

прекъснатн всички морфогенетични процеси.

 

ФУНИЕВИДНА ПРОПАСТ - пропаст, чиято привходна част има

 

фуниевиден характер, със стесняване в долните части.

 

ФУНИЕВИДЕН ВЪРТОП - виж "въртоп".

 

"ФУРНА" - пещерняшко название за пещообразен ход /галерия,

 

канал в общо взетия друг характер на пещерата /"Темната дупка"

 

Лакатник/.

 

ФАСЕТКИ - предимно корозионно и корозионно-ерозионни

 

негативни формн под земята, по свода, стените и пода. Никога не

 

са отделно, a масово явление. Съединяването на две фасетки дава

 

постепенно по-дьлбока форма, като в резултат по пода постепенно

 

се преминава към мзрмит, по стенитв - към уширяване, по свода -

 

към еворзионно кубе. Виж и "струйни кари".

 

Х

 

ХАЙДУШКА ПЕЩЕРА - народно название за пещера, за която

 

съществува легенда или има достоверни доказателства, че там са

 

жиояли /макар и временно/, крили са се или са я използували за

 

скривалище борците за народна свобода през времето на

 

османското робство.

 

ХЕЛИКТИТ - /ЕКСЦЕНТРИЦИ/ - обикновено монокристални

 

образувания, винаги притежаващи много фин капилярен канал

 

/0,008мм/, за разлика от коралитите /виж/ и кристаликтитите /

 

виж/. Калцитни и арагонитни кристали нглести, оплетени и

 

стърчащи по всчки посоки, чието нарастване не е свързано сьс

 

земното притегляне. Някои автори смятат, че наситената с

 

карбонатно вещество вода се движи отгора по повърхността на

 

образуванията като ципа, отдавайки своето вещество за

 

нарастването им.

 

ХИДРОГЕОЛОГИЯ НА КАРСТА - дял от хидрогеологията, който

 

изучава геоложките условия за появяването, характера и

 

движението на водите в карста, взаимодействията на тези води с

 

литосферата, атмосферата я биосферата карстовите на карстовите

 

терени. Изучава произхода, химическия състав, газовия състав,

 

режима, геологическата история и използуването на подземните

 

води.

 

ХИДРОГРАФСКА ЗОНА - виж "зони хидродинамични".

 

ХИДРОКАРБОНАТИ - кисели соли на въглензта киселина /Н2СО3/.

 

Сровнвтелно добре се разтварят във вода, образувайки

 

отрицателно заредени йони /акарбокатни/ /НСО3/ и положително

 

заредени йони на металите.

 

ХИДРОЛОГИЯ НА КАРСТА - дял от хидрологията, който изучава

 

съотношенията на водите в карста, техните физически, химически

 

и биологически особености и се занимава с практически проблеми

 

на тяхното използване.

 

ХИДРОСТАТИЧНО РАВНОВЕСИЕ - линията под повърхността на

 

морето, на която се уеднаквява хидростатичния натиск между

 

морските и сладките карстови води, идващи от сушата от

 

планинските местности. Според Цвиич /1918г/ тази линия

 

представлява долната граница на извирането на подморските

 

извори.

 

ХИДРОТЕРМОКАРСТ - карст, обусловен от действието на горещи /

 

термални/ води /хидротерми/. Поради тяхната по-голяма химична

 

активност и богата минерализация при хидротермокарстовите

 

явления се образуват редица минерали, някои от които не се

 

срещат в нормалния карст - барпт, целестин, флуорит, арагонит,

 

калцит и сулфидни минерали. Към термокарстовите образувания се

 

отнасят гейзеровите сталагмити /виж/ и стенните сталактити.

 

ХИРОПТЕРИТ - един от трите типа животински седименти в карста /

 

пещерите/ - гуано от прилепи, което в пещерна обстановка

 

пилучава някои изменения. Тъмно на цвят, мазна /или синкава/

 

органична материя.

 

ХОЛОКАРСТ - гол, дълбок и пълен карст с всички карстови

 

явления, включая и карстови полета. Синоним за Динарски карст.

 

ХОРИЗОНТАЛЕН ПЛАН НА ПЕЩЕРА - хоризонталният план на една

 

пещера представлява мащабно намалените контури на мястото на

 

събирането на очертанията на пода с долната границо на

 

пещерните стени, нанесени вьрху хартия. Планът се осеверява, а

 

мащабно намалените контури на пещерното съдържание nо пода се

 

чертаят с действителните им очертания или се предават със знаци.

 

Разликите в дебелината на линиите между контурите на пещерата

 

и'контурите на съдържанието трябва да бъде 0,2--0,3мм.

 

ХЪРЛОГ /ХЪРЛО/ - народпо название за понор, пропаст или

 

пропастна пещера, поглъщаща вода /Родопи - "Гърлото" при

 

Пампорово, "Дяволското гърло" при Триград - старинно название

 

"Хърлог"/.

 

Ц

 

ЦЕВИЧЕН СТАЛАКТИТ - обикновено представлява монокристал,

 

тънък от около 4-10мм цилиндричен сталактит, рядко с дължина до

 

3-4м. Първообраз на повечето сталактитни видове. В средата има

 

проводящ водата канал.

 

ЦЕНОТЕ - виж "сеноте".

 

ЦЕПКА - техническо пещерняшко понятие за тясна пукнатина, в

 

която може да се забие железен или дървен клин за закрепване на

 

други съоръжения.

 

Ч

 

ЧАКЪЛ ОКРЪГЛЕН - скални, авто- или алохтонни парчета, повече

 

или по-малко с добре изгладени ръбове в резултат на речна

 

дейност.

 

ЧАКЪЛ РЪБЕСТ - дребни, неогладени, ръбати скални парчста ог 4-

 

5мм до 15-20с, получени в резултат на мразовото изветряне на

 

привходните части на пещерите и пропастите. Среща се и във

 

вътрешни чпсти.

 

ЧЕЛЕВЕШНИЦА /ЧИЛЯШКА, ЧЕЛОВЕЧКА, ЧЕЛОВЕШКА/- название за

 

пещеpа, в която са хвърлени или убити хора. Остатък от

 

исторически събития през османското робство /"Кипиловската

 

пещера", пещерите при Орехово, Павелско и Забърдо в Родопите/.

 

ЧЕРВЕНОПРЪСТИЦА /ТЕРРА РОСА/ - червенинаьа земна маса, която

 

се получава като краен pезултат на химическото разлагане на

 

карбонатни скали в условията на средиземноморски и

 

субмедитерански климат. Червеният цвят се дължн на

 

хндроокиси на желязото. Образувана в края на терциера и

 

началото на кватернера.

 

Ш

 

ШУПЛЕСТИ КАРИ - дребни негативни форми на карбонатни скали

 

край моркия бряг, получени в резултат на дейността на солената

 

морска вода. По-правилно е да се наричат "ямкови кари" /виж/.

 

Щ

 

ЩИТ - вторично образувание с неправилно окръглена форма,

 

сравнително тънко и разположено повече или по-малко под ъгъл

 

към стената или свода на пещерата, скачено с малка част от

 

обиколката си. По долната си част има сравкително малко

 

образувания. Произходът си дължи на малко струйки вода или

 

водни капки, идващи под голямо налягане от много тесни

 

каналчета.

 

Ъ

 

Ю

 

ЮФКА /КАЛЦИТНА/ - отделни групи крнсгалчета или повече и ли

 

по-малко плътна покривка от калцитни крпстали, плуващи върху

 

спокойни, силно наситени с калциево вещество езерни води.

 

Понякога са закрепени за стеничките на езерната повърхност. При

 

понижаване на нивото на водата или при капоща от свода вода

 

корицата се напуква и пада на дъното на парченца, подобни на

 

някогашната домашна юфка.

 

Я

 

ЯМА - народно название за пропаст. Не cе употребява за пещера.

 

ЯМКОВИ КАРИ - виж "брегови кари" и "шуплести кари".

  • Facebook Metallic
  • Twitter Metallic
  • Google Metallic

© 2017 ЧУНГУРУЗЪ СТУДИО всички права запазени

bottom of page